Заради липсата на стратегическо мислене сме обречени на постоянни кризи
Яница Георгиева е родена на 24 август 1986 година в град Свищов. Завършила е Английска филология във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". Понастоящем работи като учител в целодневна форма на обучение в СУ „Николай Катранов“. Член на гражданско сдружение „Площад Алеко“ и на много други местни инициативи на неправителствени организации.
- Г-жо Георгиева, каква е ситуацията с комарите във Вардим, има ли разлика от положението в града?
- Положението е идентично. Свищов и Вардим ги делят едва десетина километра. Нелогично би било да има някаква разлика. Още повече, че и едноименият остров срещу селото в години като настоящата е идеален развъдник на хапещите насекоми. Положението е тежко, особено за майки с малки деца като мен. Малките са по-податливи на алергични реакции при ухапвания. В години като тази често излизането вечер е немислимо.
- Какво е мнението Ви за начина по който се справя Община Свищов с проблема, както и за обществената реакция – тази година дори бе проведен протест пред Общината за липсата на реакция срещу нетърпимото според хората положение?
- Следя много внимателно случващото се и в контактите си на живо и в социалните мрежи. Жителите на общината спонтанно реагират и имат основание да са недоволни. Реакцията обаче е закъсняла, хаотична и неправилно адресирана. До изтърваното положение тази година се стигна по ред причини, които при бездействието на община, асоциация на дунавските общини и държава, и при неблагоприятните метеорологични условия, доведоха до настоящата криза.
- Какво имате предвид под закъсняла, хаотична и неправилно адресирана реакция на обществото?
- Имам предвид че протестът се разви при вече изтървана ситуация, насочен е срещу органи, които носят вина за създаването и, но далеч не само те са единствените виновни, както и че атакува последиците, а не причините породили проблема. Комарите едва ли биха се трогнали от това, че в края на юни няколко десетки човека са излезли пред община Свищов. Между другото в други общини по поречието на Дунав, с които сме в сходно положение също хората излизат и изразяват недоволство. Така е например в община Гулянци както и на много други места.
Само че срещу какво и кого е протеста – срещу съответното общинско ръководство, държавата, работата на ангажираните с третирането фирми или пък срещу самите комари? Не съм привърженик на стихийното освобождаване на негативна гражданска енергия, то отклонява хората от действителните проблеми и не е начин за решаването им. Все пак резултат от общественото недоволство има и правителството вследствие на публикациите в медиите задели извънредно близо два милиона лева за авиационно третиране.
- Ето че сама признавате, че ефект от недоволството на хората е налице и държавата се е включила в помощ на жителите на засегнатите общини?
- Обръщате ли внимание обаче какво казват специалистите и кметът на Гулянци в интервютата пред медиите например? Първите посочват, че за да е ефективно третирането трябва да започне още в края на март с ларвицидна обработка и че сега с аерозолното пръскане и с опушването се борим вече с последиците, а кметът споделя, че бюджетът му от 30 000 лева не стига почти за нищо.
Имаме много сложен проблем, който се решава на парче. Обърнете внимание на заглавието на новините на БНТ от 9 март тази година и то е „Държавата отказва да подпомогне борбата с комарите по поречието на Дунав“. Същата тази държава при изтървано положение решава да спасява хората си с тези 2 млн. лева. Защо едва сега?
- Кой е по-големият проблем – липсата на пари или липсата на координация?
- Това са двете страни на една и съща монета. Аз и колегите от „Площад Алеко“ още в края на април в сътрудничество с колегата – журналист Стефан Антонов (между другото възпитаник на Стопанска Академия) направихме свое проучване и то е отразено в една негова статия.
Първият проблем е, че дунавските общини финансират дейностите по обработката против комари със собствени средства, а не с целева субсидия от републиканския бюджет. По този начин те вадят собствен ресурс, който би могъл да бъде пренасочен в ред други дейности, лишавайки хората от други евентуални социални придобивки. По наши данни стойността на качествено годишно третиране за община Свищов е около 120 000 лева. Това е сумата на годишната „застраховка комари“. Ако изберем да не я платим (както често се случва) и пренасочим средствата към други наложащи дейности, поемаме на свой риск последиците. Предните години от мандата на кмета Генчев бяха благосклонни откъм метеорологични условия, тази година обаче връща всичко с лихвите.
При централно осигурено целево финансиране, държавата би поела разходите и би спестила на общините този харч. Общините по поречието на Дунава са едни от най-бедните в страната и дори и да искат да си свършат качествено работата, средствата им просто не достигат.
Тук идва и вторият проблем – липсата на координация. Дори и да имат средствата, общините трябва да действат съвместно. Безсмислено е община Свищов да третира, а Белене и Ценово – не. Това биха били пари хвърлени буквално на вятъра. Да не говорим, че комарите не признават граници и местните власти в Румъния оттатък реката също трябва да се включат.
- Какви са решенията, които Вие и колегите Ви от „Площад Алеко“ предлагате?
- Общинското ръководство да насочи изцяло усилията си в съвместна работа с Асоциацията на дунавските общини, за да убеди финансовия министър Владислав Горанов да включи на регулярна база в държавния бюджет глобална сума, която да бъде разпределена между общините според нуждите им. Допълнително дунавските общини да създадат съвместен оперативен експертен орган, който да координира действията им във връзка с борбата с комарите още в ранна пролет. Да се прецени дали вариант с централизирани обществени поръчки за авиационно третиране са по-ефикасния организационен способ, или пък следва да бъде избран друг метод, по който да се организира тази дейност. При всички случаи това трябва да стане съвместно между всички общини.
Неслучайно по време на последната сесия на Общинския съвет адв. Калин Костов зададе точно тези въпроси на Кмета Генчев. Именно те са важните!
- Възможно ли е дунавските общини да се преборят с държавата за реализирането на подобна политика?
- Ами защо тогава нашите управници се бият в гърдите, че поддържат добри контакти и връзки с този или онзи депутат? Нали има представители и от управляващи, и от опозицията в местната власт – нека синхронизирано започнат питания и въпроси в парламента. Нека се работи чрез неофициални контакти и лобиране в добрия смисъл на думата. Нима хората, живеещи по поречието на Дунав са втора ръка, само заради географското положение на родните им места? Плевенският депутат от БСП Стефан Бурджев вече е задал въпрос към здравния министър в този смисъл. Време е за силен институционален натиск към държавата с ясно оформени конкретни искания и тук вече е ролята на обществените организации, политиците и на хората, живеещи по поречието на реката. Ние от „Площад Алеко“ не бягаме от отговорност и бихме се включили в подобен координиран протест на жителите на крайдунавските градове и села – от него вече би имало смисъл!