Поздравления за гражданската активност на Радослав Йорданов, Виктор Майсторов и Георги Марков!
„Площад Алеко” се включи в дебата за съдбата на приетото решение за определяне на „такса смет” едва след края на съдебните спорове, защото като юрист и адвокат знам колко непрофесионално е да се коментират неприключили съдебни дела. Когато обаче съдебните решения вместо да дадат яснота, създават още по-голям хаос, именно медиите и авторитетите трябва да се намесят, за да се даде вяра в справедливостта на обезвереното ни общество. Без намесата на националните медии този случай щеше да отшуми и да потъне в блатото на провинциалната посредственост. В България скандали се случват всеки ден и натрупвайки се един върху друг объркват хората, като ги карат бързо да забравят предходния. В държавите, които обичаме да наричаме „нормални”, това не е така. Там е невъзможно случка, като тази със свищовската такса „смет” да приключи без да има категоричен отговор кой е крив и кой е прав! Тук не трябва и не може да има място за гледни точки, защото иначе ще трябва да приемем, че живеем в паралелни светове като тези в „Алиса в страната на чудесата”, или както ние в „Площад Алеко” си харесахме, „Светът на котката на Шрьодингер”. Аз вярвам, че Свищов трябва да принадлежи на „нормалния” свят!
Ще се опитам да коментирам възникналия казус преди всичко като юрист, макар че участвам в него и като гражданин, и като общински съветник.
Още преди приемането на обжалваното впоследствие решение на Общинския съвет, предупредих и Кмета, и Председателя на Общинския съвет, че то е проблемно от юридическа гледна точка. Като председател на ресорната комисия, която го внесе за разглеждане в Общинския съвет, си позволих да поканя и гражданите на неговото обсъждане, защото вярвам, че скъса ли се връзката между управлението и хората, доверие в работата на администрацията не може да има. Въпреки моите аргументи и при явното обществено несъгласие това решение бе наложено.
Оттам нататък думата имаше съдебната система. По своята правна същност този тип актове се определят от закона и правната теория като общи административни актове – те имат еднократно действие за една календарна година спрямо неограничен кръг правни субекти – жителите на цялата община, които са съответно и платци на таксата. Това означава, че всеки един жител на общината е потенциален жалбоподател, можещ да оспори нейната законосъобразност. Именно това се и случи впоследствие – две групи граждани, паралелно и независимо един от друг, са потърсили правата си по съдебен ред и са подали жалби срещу приетото решение. Правилото е, че жалбата се подава чрез органа, издал оспорения административен акт. Ако се подаде директно в съда, той я препраща обратно към административния орган, с искане той да окомплектова и предостави цялата преписка по административното производство.
Във всички случаи, това означава, че дори и жалбоподателите да не са знаели един за друг, няма как административният орган да не е бил информиран, че има две паралелни дела с идентичен предмет, просто защото съдът му е поискал една и съща преписка в два отделни случая!
Принципите на служебното начало в административния процес и това на процесуалната икономия изискват в подобни случаи и административният орган, и самият съд, автоматично да следят дали при тях са образувани две дела с идентичен предмет и ако констатират подобна идентичност, тези дела следва да бъдат обединени в едно, защото всъщност и двете групи жалбоподатели оспорват законосъобразността на един и същ административен акт. Подобно нещо, например, се случи с делата относно обжалването на ОВОС-а на автомагистралата „Русе – Велико Търново” във ВАС, където също имаше две паралелни жалби, от две групи жалбоподатели, които бяха обединени за разглеждане в едно и също производство.
Как съдът и във В.Търново и в София не е забелязал, че има идентичен случай за мен е загадка. Защо Община Свищов не е възразила в същия смисъл – също. Разбира се, самите жалбоподатели, ако също са знаели един за друг са можели да го направят, но ако за общината и съдът това възражение е задължение по силата на служебното начало, за жалбоподателите е само възможност. Дори и при две паралелни дела обаче не може да се обясни разнопосочния им изход. Тук идва обяснението на Председателя на ВАС от репортажа на колегите от Нова ТВ, която за мен е шокираща. Той обяснява, че по двете дела представените от Общинския съвет преписки във връзка с приемането на оспореното решение се различават, т.е. представени са различни доказателства. Това би следвало да е теоретически невъзможно! Означава единствено, че някой просто не си е свършил качествено работата, а ако това е умишлено сторено, тогава влизаме в състави на Наказателния кодекс!
В крайна сметка се стига до окончателното решение по делото на жалбоподателите Радослав Йорданов и Виктор Майсторов, с което жалбата им е уважена и решението на Общинския съвет е отменено. Още това решение на основание чл. 183 АПК гласящ, че решението, с което оспореният акт бъде обявен за нищожен, отменен или изменен има действие по отношение на всички означава, че обхваща всички адресати на акта, вкл. и Георги Марков – жалбоподателя по другото паралелно дело.
Последвалото решение по делото на самия Марков, с цел правна яснота, би било добре да бъде атакувано и отменено по реда за отмяна на влезли в сила съдебни решения на основание чл. 239, т.4 АПК – между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Георги Марков има тримесечен срок, считано от 14.01.2019 г. – датата на постановяването на решението по неговото дело да предяви подобно искане!
При така изяснената обстановка следва да се даде яснота какви са конкретните правни последици от обявяването на решението за определяне на такса „смет” за 2017 г. за незаконосъобразно.
В публичното пространство кметът Генчев разви тезата, че отмяната на акта няма ретроактивно (обратно) действие и не предизвиква никакви правни задължения за Общината. Това той обяснява на разговорен език като „пожелателния характер на съдебното решение”.
В правото обаче няма такова нещо като пожелателен характер на съдебно решение!
В действителност според Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г. по тълкувателно дело № 2/2015 г., вредите, причинени на граждани и на юридически лица при, или по повод изпълнението /действието/ на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. В случая обаче става въпрос не за подзаконов, а за общ нормативен акт. Обратното действие на съдебното решение влияе върху материалното административно правоотношение и върху ликвидността на задължението за такса „смет” за 2017 г. – заплатеното на основание отмененото решение на Общинския съвет се явява недължимо платено поради отпаднало основание.
В конкретния случай това означава, че се възстановява действието на последното валидно и законосъобразно решение на Общинския съвет, въз основа на което е събирана такса „смет” за предходаната 2016 г.
Частта събрана над дължимото за предната година следва да бъде възстановена на гражданите чрез прихващане или по друг способ.
Би било добре общинска администрация да проследи как са протекли събитията във връзка с отмяна на идентично решение в Община Перник през 2016 г. Там администрацията съвестно е изпълнила задълженията си и е организирала чрез специален софтуерен продукт връщането на надвзетите от гражданите и фирмите суми. Подобни хипотези са налице и в други общини в страната.
Верни на принципа на „Площад Алеко” да представя детайлна, проверена и компетентна информация - по този въпрос ви предлагам становище на Националната агенция за приходите, коментираща идентичен казус. Добре би било Община Свищов да отправи идентично запитване до данъчната администрация, за да обезпечи законосъобразното развитие на данъчните отношения на местно ниво!
И накрая би ми се искало да коментирам случая освен като юрист и като общински съветник и като гражданин.
Като общински съветник ще кажа, че този случай е ярко доказателство за твърдението ми за ниския капацитет на общинската администрация, което изложих като препоръка към кмета Генчев на последната сесия, когато се приемаше бюджета за 2019 г. и с което той категорично не се съгласи. То е шамар в лицето на Общинския ни съвет, защото вкарва в изключително сложен юридически сокак общинските съветници, въпреки че някои от нас сме гласували против приемането му. То е репутационен проблем за управлението като цяло и дано от него бъде извлечена необходимата поука.
Като гражданин следва да поздравя най-вече Радослав Йорданов, Виктор Майсторов и Георги Марков, които в крайна сметка имаха куража да проведат тази битка докрай. Това е битка от името на всички граждани на Община Свищов, които няма да спечелят кой знае колко финансово, но ще спечели принципът, че едно управление трябва да бъде честно и открито! Въпреки различията, които имаме по много въпроси, от името на гражданите на общината им благодаря!
Адв. Калин Костов
„Площад Алеко” публикува становището на Националната Агенция за Приходите по идентичен казус в друга община. В крайна сметка котката на Шрьодингер се оказа единственото същество, което може да бъде едновременно и живо и мъртво, а нашият свищовски казус има логическо обяснение, до което достигнахме благодарение на съвместната ни работа и Вашето доверие!
