- Г-н Костов, от „Площад Алеко“ лансирахте идеята за създаване на бизнес-инкубатор в сградата на затворения стол в студентското градче на Стопанска Академия под формата на съвместно дружество между висшето училище и общината, какви са конкретните параметри на тази идея и какви анализи стоят зад нея?
- Работата ми в екипа на Министерството на образованието и науката ми дава възможност да имам поглед върху цялата система на висшето образование у нас, контакти с всички университети, примери за добре изградени партньорски отношения между висшите училища, общините и бизнеса. Редовно участвам и в консултациите и срещите с работодателските организации, които с основание имат претенции към продукта на българското висше образование. Нещо повече, участвам в работата по внасяне на промените в Закона за висшето образование и Стратегията за развитието на висшето образование у нас и работя с огромен брой статистически данни, които ясно открояват определени тенденции. Това е безценен опит, на основание на който мога да предложа концепции и решения за Свищов и това провокира появата на това предложение. То не е с предизборен характер, напротив - дадено е още преди време, но за съжаление липсата на мащабност на мисленето на местно ниво и определени зависимости на отговорните фактори, които трябва да го реализират го оставят несподелено.
- Искате понастоящем пустеещите сгради на студентските общежития да станат своеобразен бизнес и технологически парк?
- Демографският анализ и състоянието на системата на висшето образование показва, че в много бързи темпове моделът се променя. От концепцията за масовизация на висшето образование вървим към модел с много по-малко студенти. Това е просто неизбежно – България не е тази от 1990 г., нито тази от 2000 г., нито дори тази от 2010 г.! Тези студенти няма откъде да дойдат. Който говори обратното, значи безобразно лъже! Цялата икономика на Свищов беше структурирана така, че изцяло да зависи от студентите, тя нямаше никакви алтернативи, никакви буфери. И когато студентите свършиха, за което освен обективните фактори отговорност носят и академичните ръководства, които късогледо не виждаха, че този ресурс предстои да бъде изчерпан и не преориентираха работата на институцията навреме, всички хора в града с изненада се оказаха в обран бостан. Някои хора бързо си хванаха багажа и напуснаха, други останаха да се борят с последиците. Аз съм от вторите.
Броят на студентите в свищовската Алма Матер няма да се увеличава в следващите десетилетия. Нещо повече, самият профил на студентския живот е променен – преди първо се учеше и после се търсеше кариерно развитие, понастоящем почти всички учат и работят едновременно. Това прави целият сграден фонд на общежитията тежък пасив – той изисква поддръжка, дължат се местни данъци и такси, висшето училище буквално няма средства, за да се грижи за него. Данни от полицията показват, че вече е станал и обект на кражби. Има два варианта – да го оставим да се руши по подобие на сградите на ТКЗС-тата в началото на прехода, или да се опитаме да го конвертираме в нещо, което функционира и носи полза.
- Вие виждате подобна конверсия чрез включването на сградите като апортна вноска в съвместно дружество между общината, висшето училище и държавата?
- Точно така. В доклад на МОН беше предвидена подобна възможност, защото сградите са държавна собственост и имат специфично предназначение.
Понастоящем текат два паралелни процеса – единият е този на отваряне на управлението на университетите, като вижданията са, че местните общности, представлявани от общините имат най-голям интерес от развитието на висшето училище в съответното населено място.
Другият е по даване възможности на висшите училища да участват с интелектуалния продукт, който произвеждат в стопански дейности.
Дълго критикуваната липса на връзка между бизнеса и образованието може да бъде създадена именно по този начин, чрез бизнес-инкубатори, в които обучаваните студенти, работят в практическа среда. По този начин работят т.нар. софтуерни академии към големите фирми в компютърния бранш в София, които нямат статут на висши училища, но към които интересът е огромен, защото дават много висока стартова заплата и стопроцентова професионална реализация на завършилите ги.
Диференцирането на висшите училища на два типа – научно-изследователски и практико-приложни е процес, който ще залегне като основна идея в бъдещата стратегия за развитието на висшето образование. Без съмнение Стопанска Академия е от втория тип университети. Стойността на нейния продукт ще се определя от това, колко бързо и как се реализират на трудовия пазар като специалисти завършилите я.
Ако успеем да докараме бизнеса до университета, вместо университета да следва териториално бизнеса ще дадем шанс на Свищов и ще превърнем неговите недостатъци в предимства.
- Какъв интерес би имал бизнеса, за да се включи в подобна инициатива?
- България е страна на две или дори три икономически скорости и който често пътува ясно усеща това. София е вече сравнително скъпа дестинация за много от фирмите като равнища на заплати, логистика, наеми, стандарт на живот. Същевременно бизнесът повсеместно изпитва огромен недостиг и глад за кадри. Свищов би могъл да предложи идеално сечение между двете – висше училище, произвеждащо компетентни специалисти и себестойност на производството на стоки и най-вече услуги много по-ниско от софийското.
Тук е ролята на общината, която трябва да даде такива условия на бизнеса, че той да пожелае да дойде тук. Бързи комуникации и инфраструктурна свързаност на Свищов с България, каквито понастоящем отсъстват, подпомагане на влизащите компании чрез ниски и дори нулеви наеми, атрактивна политика по отношение местните данъци и такси, осигуряване на сигурна и предвидима общинска администрация.
Интерес за общината е да създаде работещ бизнес на местно ниво и то не какъв да е, а такъв произвеждащ продукт с висока добавена стойност, какъвто може да даде само подобна идея като тази за бизнес-инкубатора.
- По какво тази идея се различава от тази за усвояване на терените на бившите казарми от дружеството „Дунавски индустриален и технологичен парк“ на кмета Генчев?
- Идеята на кмета Генчев е нещо от типа „дайте да строим завод“ от времето на ранния комунизъм. Искам да попитам, след като „на пожар“ вземахме решения във връзка с това дружество в края на 2018 г. и в началото на 2019 г. с обещанието, че в края на м. януари държавата ще отпусне пари и ще влезе в дружеството какво се случи? Пълно мълчаниe!
Няма и как да се случи, защото това е грешно структуриран проект при който липсва най-вече компетентен мениджмънт от страна на ръководството на общинската администрация. Като им го кажем това по време на сесия всички стават недоволни. Ами така си е, такива са фактите!
Тук имаме много ясно структурирана концепция, която може да проработи, макар и с цената на дълбоки и тежки промени на местно ниво.
- Какви дълбоки и тежки промени?
- Цялостна промяна на модела на обучение в Стопанска Академия, обезпечен с влизането на много нови хора там, най-вече доказани специалисти от практиката. Отказ от сигурен и до голяма степен синекурен начин на живот и работа, създаване на конкуренция паралелно в двете водещи институции на местно ниво – община и висше училище. Манталитетна промяна, която доказва, че не сме забравили миналото си на град с традиции, даване път на хора с качества и идеи вместо на тези със сигурните гласове по време на избори. Всяка теория, колкото и добра да е, би останала само една красива илюзия ако за осъществяването и не се погрижат подходящите хора. В тази връзка е и нашата отворена врата към свищовската емиграция. От нея ще има отчайваща нужда пряко и косвено.
- Можем ли да успокоим хората, на които се втълпява, че „Площад Алеко“ иска да настанява емигранти в бившите студентски общежития, както твърдят противниците на тази идея?
- Подобно безумно твърдение могат да измислят само силно притеснени за властта си хора. Точно обратното! Аз мога да ви кажа какво би станало ако стоим и не правим нищо. Тъй като имотите в студентски град са собственост на държавата, МОН ще изисква от висшето училище да ги поддържа и тъй като то не може да го направи и очевидно няма нужда от тях, ще трябва да ги вземе собствено или да ги предложи на друго държавно ведомство. Оттам нататък съдбата им не зависи от волята на свищовлии. Ако те станат общински или на смесено търговско дружество и целево там започне да се работи по инициативата за бизнес-инкубатор, подобна възможност автоматично отпада. Природата и животът не търпят празни пространства и ако не се действа в някаква насока, неминуемо подобна възможност ще се появи, но не заради нашата идея, а заради бездействието на други хора!
- Би ли подпомогнала държавата с финансов ресурс вашата инициатива?
- Защо не? Понастоящем подобен разговор не е воден, просто защото той трябва да е на институционално ниво – кмет, ректор, министър. Ние сме твърди противници на досегашната практика, която буквално ни шокира, да се обявява директно пред общинския съвет, че били водени разговори с някого си някъде, по стаи, маси и коридори и че това е приемлив начин за ръководене на общината. Културата, възпитанието и европейската ни линия на поведение изискват всички разговори и обсъждане на въпроси да стават публично и открито.
Средства могат да се търсят целево от държавата или по линия на участие в оперативни програми на Европейския съюз. Свързаността на бизнеса с образованието и науката е основна политическа цел, която ще бъде обезпечена с бъдещо държавно финансиране.
- От казаното дотук изглежда, че „Площад Алеко“ дава много големи обещания на Свищов и жителите му!
- „Площад Алеко“ обещава единствено много работа и ако мога да повторя британския премиер Уинстън Чърчил - кръв, тежък труд, пот и сълзи. Нищо повече!
