Успехът на „Площад Алеко“ ще е успех за всички!
Стефан Евгениев Алтънов е роден на 3 юли 1986 г. Възпитаник е на СОУ „Димитър Благоев” и ДТГ „Димитър Хадживасилев”. Завършва Националната спортна академия с отличен успех с треньорски и педагогически профил през 2011 г. Магистратурата му е с профил „спорт за високи постижения”. Многократен шампион на България в лекоатлетическите дициплини скок височина и седмобой. Неколкократно избиран за Спортист на Свищов. Възпитаник на треньора Жельо Замфиров. Основател на Спортен клуб по лека атлетика „Алтиус” и треньор на малките свищовски лекоатлети в периода 2012-2015 г.
- Г-н Алтънов, вече четвърта година не сте в Свищов, какво се слува с Вас понастоящем?
- Подобно на много други наши съграждани живея и работя в чужбина – в преработвателна фабрика в град Честър, Англия, близо до границата с Уелс. Това е съвсем различен „спорт“ от този, с който съм се занимавал, но изисква също така усилия, отговорност, упорит труд. В чужбина човек много ясно вижда как са си организирали хората нещата и защо са постигнали този социален и обществен статус, който имат. Прави си съответните изводи и се учи. Имаме много неща, които можем да вземем от там. Като единици сме напълно конкурентноспособни, очевидно други фактори определят разликата в стандарта и успехите там и тук.
- Следите ли какво се случва в спортния и в обществения живот на града?
- Нито за минута не съм се отказвал от Свищов и нямам намерение да скъсвам връзката с него. Получавам информация за града по най-различни начини, докато съм в Англия. Подобно на много други хора, живеещи и работещи в чужбина, когато мога се прибирам. Докато съм тук, активно търся връзка с приятели и познати, ангажирани със спортните дела в общината.
- Какво се случва понастоящем с младите лекоатлети от клуб „Алтиус”, които тренирахте?
Децата, които тренирах вече са пораснали – станали са тийнейджъри. Някои от тях продължават да се занимават със спорт, което е радващо. Други обаче са вече далеч от него. Опитвам се да поддържам връзка с тях – дори при едно мое идване през пролетта на 2018 г. направихме заедно съвместна тренировка. Беше много мило и радостно изживяване. Опасявам се обаче, че липсата на активни занимания ще отворят пространство за всякакви грешки на младостта от които спортът може да ги предпази.
- Защо не можаха да бъдат задържани и поддържани постигнатите от Вас успехи?
- Работата с деца е много специфична. Това не е чиновническа работа, иска сърце и душа, пълно себераздаване. Всичко това съчетано с професионализъм, защото той е предпоставка за постигането на добри резултати. От треньора си г-н Жельо Замфиров и учителите си в Националната спортна академия научих, че ако не се вложиш максимално и не обичаш истински това, което правиш, успехът е невъзможен. Трябва да „запалиш” децата по спорта, да ги поведеш по пътеките му, ако не го сториш, те няма да ти повярват и ще се отнесат с пренебрежение и неразбиране. Това е най-вече педагогическа работа. Ако нещо не е наред, значи липсват тези предпоставки. Материалната база и осигуряване на други условия също са много важни, но тях ги поставям на по-задно място.
- Какво е мнението Ви за провежданата от Община Свищов политика по отношение на развитието на спорта?
- Има много какво да се желае. Липсва ясно изразена идея и цел, макар че се заявяват добри намерения. Развитието на спорта и младежките дейности беше обявено като приоритет след 2015 г. Липсва обаче професионално отношение и тези намерения остават само на хартия. Ако си спомняте през пролетта на 2013 г. организирахме с помощта на приятели и съмишленици голямо лекоатлетическо състезание, което едновременно да популяризира леката атлетика и да послужи за подбор на талантливи деца, които имат качества за по-сериозни занимания с нея. Този форум събра над 300 деца и може би оттогава досега трибуните на стадион „Академик” не са били толкова пълни. Тази традиция трябваше да бъде запазена и продължена. Защо това не се случи е друг въпрос.
- Вие сте един от най-обичаните от децата треньори. Какво Ви дава работата с децата?
- Това е едно голямо удовлетворение, радост. Тя зарежда с изключително много положителна енергия. За мен е чест и гордост да предам на малките това, което съм научил и преживял от работата с моите треньори. Спортът е здраве и възпитание и това не е клише. Когато го няма спорта, на негово място лесно се наставяват негативни явления, особено лесно това става при младите хора с неукрепнала още психика.
- Ще Ви видим ли отново как тренирате децата на Свищов?
- Това не зависи само от мен. При ясни условия, подкрепени с точен план за действие и коректно отношение от страна на отговорните фактори в града – разбира се. Свищов е бил и си остава моя дом! На този етап обаче този въпрос не е актуален, водих разговори с настоящото общинско ръководство в тази посока, но не се стигна до конкретни ангажименти. Животът в чужбина ме научи, че е задължително на работата да се гледа професионално, нещо което все още не е точно така у нас.
- С какво Ви привлече инициативата на гражданско сдружение „Площад Алеко”?
- Не е тайна, че се интересувам от обществена работа. Нещата са взаимно свързани – ако с тези неща не се занимават стойностни личности, ще се занимават други – такива без нужните качества и морал. Никога досега никой от местните политици не се е обръщал към хората, принудени по икономически причини да напуснат Свищов и не е търсил тяхната подкрепа. За местната власт те не съществуват, въпреки, че са си тръгнали именно заради това, което е в икономически план Свищов в момента. А Свищов е това, защото управленците му през годините са го докарали с решенията си дотук. „Площад Алеко“ протегна ръка и отправи много силни послания именно към такива хора и аз се разпознавам в тях. Отделно познавам хората, които стоят зад инициативата и в тях виждам именно това, което липсва в обществения диалог – силен характер, разум, умереност, професионализъм, добронамереност. Искам да съм полезен, защото успех за този отбор ще е успех за всички.
- Благодарим за подкрепата г-н Алтънов, сигурни сме, че с Ваша помощ ще постигнем наистина шампионски успехи!
- Винаги съм се борил единствено за първото място! Радвам се, че ще работим заедно, макар по-често от разстояние. Имате моята подкрепа и доверие и ще направим така, че резултатите за хората да са положителни. Наистина Свищов заслужава повече!