Г-жа Румяна Иванова е директор на Държавната Търговска Гимназия „Димитър Хадживасилев” в Свищов. Сдруженията „Площад Алеко” и „Младежки консервативен клуб” избраха да проведат съвместната си дискусия с гражданите и гостите на града под надслов „Европа, в която можем да вярваме” именно в аулата на училището и получиха любезна покана от ръководството му. Какви са причините за тази среща между домакини и гости ще разберем от това интервю с нашите домакини:
- Госпожо Иванова, благодарим за гостоприемството на Държавната Търговска Гимназия „Димитър Хадживасилев” на предстоящото съвместно събитие, какво хората в цялата страна трябва да знаят за това училище?
- Хората в страната трябва да знаят, че ДТГ „Димитър Хадживасилев” не е обикновено училище. То е уникална образователна институция, нямаща сравним паралел. То е първото училище в България даващо търговско и икономическо образование и от момента на създаването си винаги е било национален лидер в тази област.
Средствата за учредяването му са дарени от големия български родолюбец и търговец Димитър Хадживасилев, а самото то е създадено с решение на Народното събрание от 09.02.1883 г.
Известна е речта на Димитър Г. Анев – първият кмет на Свищов и депутат в Учредителното събрание, приело Търновската Конституция, който защитава пред Парламента правото на Свищов да влезе в историята като люлка на икономическото образование в България. В началото два княжески указа регламентират устройството и дейността му - Указ № 730/06.09.1883 г., който утвърждава Устава на държавното търговско училище в град Свищов и Указ № 79/05.07.1885 г., който утвърждава Устава за откриването на Търговска гимназия под названието „Димитър Хадживасилев” и за уреждане фонда на гимназията.
Първите учители, утвърдили реномето ни на лидер са изтъкнати специалисти получили образованието си в чужбина - Никифор Попов, който е бил и директор е завършил Пражката политехника, чехът Карл Милде е преподавател по физика и математика и талантлив художник, Христо Атанасов е завършил Търговската Академия в Линц, д-р Улрих Левенсон е възпитаник на Базелския университет и специализирал право в Нюйоркския университет.
Училището ни буквално е първопроходник в десетки области на образованието, а в областта на икономическите и стопанските науки няма еквивалент в цялата страна. Учениците в него през годините са идвали не само от Свищов и региона, а от цялата страна, дори от Южна България и днешна Македония.
Владимир Димитров – Майстора е бил наш учител по краснопис, Николай Лилиев е първоначално ученик, а впоследствие и преподавател в училището, Марко Лясков – управител на БНБ и Министър на финансите, е от нашия випуск 1903, Ламар и Иван Хаджийски са наши ученици, имената са толкова много, че не могат да бъдат изброени.
Това е училище с уникален дух и атмосфера. То е пряка рожба на възрожденските традиции и основен камък в градежа на българското образование след Освобождението. Хилядите му възпитаници са доказани експерти и специалисти, а подготовката, която дава е сравнима и дори надвишава специализираната подготовка на висшите училища по икономика и търговия.
- Сградата на Държавната Търговска Гимназия е архитектурен шедьовър, буквално никъде в България няма училище, което да внушава такъв респект и уважение в неговите посетители. Каква е нейната история?
- Сградата на нашата гимназия се отличава с европейския си силует и царственото си великолепие. Тя е умален модел на Икономическия университет във Виена. Изграждането и е израз на огромното желание и стремеж на свищовци да покажат своята съпричастност със световните постижения в областта на образованието и културата. Това достолепно творение олицетворява местния дух и стремеж към съвършенство и величие. През 1891 година се обявява конкурс за изработване на архитектурни планове за сградата на Търговската гимназия. Конкурсът е спечелен от известния австрийски архитект Петер Паул Бранк. Той е проектирал построената през 1883 година сграда на сегашното италианско посолство в град София на булевард „Цар Освободител” и построената през 1902 година сграда на Държавната опера в град Русе. Негов шедьовър е и Доходното здание в Русе. Изпълнението на строителните дейности е възложено на предприемача Янаки Николов. Избраният архитект ръководи строителството до окончателното завършване на строителните дейности през декември 1895 година. Сградата е била с парно отопление – новост за тогавашното строителство. Счита се, че в целия Балкански полуостров по онова време няма такава красива и внушителна сграда. Доминиращ акцент във външния изглед на сградата е нейният бароков купол с фигурата на Меркурий, за която се твърди, че е изваяна от италианския скулптор – флорентинецът Арнолдо Дзоки. Дзоки е автор на паметника на Цар Освободител на площад Народно събрание в София, статуята на Свободата в Русе и др. Аулата на Търговската гимназия съперничи на много от залите на известните със своята красота дворци във Виена, Париж и Санкт Петербург. По време на опустошителното за Свищов земетресение от 4 март 1977 година, таванът на сградата, аулата и учителската стая са разрушени. Повреден е механичният часовник на покрива над централната фасада. Реставрирането продължава до 1984 г. Часовникът над централната фасада заработва едва през 2000 година.
Понастоящем обаче този архитектурен шедьовър има нужда от специална поддръжка. Би било кощунство да допуснем неговото разрушаване. Трябва да се осигури подмяна на дограмата, вътрешната топлоизолация и фасадна реставрация, подмяна на енергоносителите, ремонт на покрива, и др. С реализацията на проекта ще се осигури съхраняване на автентичността на сградата на гимназията, която е със статут на архитектурно-строителна и художествена недвижима културна ценност.
Разчитаме на отговорните държавни институции спешно да вземат мерки, за да не допуснем подобна ценност да пострада. Няма да преувелича, ако кажа, че за нашата образователна система тази сграда е със значение, не по-малко от трагично пострадалата катедрала „Нотр Дам” за парижани. Хубаво е да осигурим нейното запазване преди да е станало твърде късно и апелираме за вниманието на компетентните държавни институции и гражданите, които молим да обърнат внимание на исканията ни като училищно ръководство.
- Кой е Димитър Хадживасилев, чието име носи училището?
- Димитър Хадживасилев е български възрожденец, предприемач, меценат, който никога не е живял в България. Потомък е на свищовския род Цанкови, от който произхождат известният политик Драган Цанков, художникът Николай Павлович и авторът на текста на българския химн Цветан Радославов. Внук е на чорбаджи Станко, в къщата на когото е сключен Свищовския мирен договор между Австрия и Османската империя през 1791 година. Роден е през 1814 година в Букурещ. Баща му Васил Хаджистанкович е свищовски търговец на луксозни кожи, който след трагедията с опожаряването на Свищов през 1810 година от оттеглящите се руски войски се заселва в Букурещ. Въпреки, че живее в Румъния, семейството на Димитър Хадживасилев родолюбиво пази и следва българските традиции. Поради липса на българско училище Хадживасилев получава образование в т. нар. "народно училище”. Овладява румънски и гръцки език, които по-късно използва в своята предприемаческа дейност. От баща си усвоява кожарството и търговската дейност. След смъртта на баща му наследява и продължава търговската му дейност, която впоследствие разширява като започва търговия с недвижими имоти. В резултат на предприемаческите инициативи Димитър Хадживасилев става един от най-богатите граждани на Букурещ. Възрожденската атмосфера в Букуреш оказва влияние върху него и той става съпричастен на организациите „Патриотично общество” и „Добродетелна дружина”, като финансира техни просветителски начинания – издаване на вестници, книги, брошури. Димитър Хадживасилев е сред основателите на румънското книжовно дружество „Атенеул Роман”, за което в знак на признателност името му бива изписано със златни букви върху мраморна плоча на сградата на „Атенеул Роман” в Букурещ, редом с името на Евлоги Георгиев. Желанието да способства за възраждането на своя народ, за въздигането на „народното образование и разпространението на светлина, за благото и величието на България”, както заявява в писмото си от 5 ноември 1883 година до Н.В. княз Александър I, намира израз в дарените 240 000 златни лева за създаване и поддържане на Търговската гимназия. Умира на 7 януари 1884 година. Дълги години неговият гроб не беше известен. Със съдействието на Лука Велчов – голям българин и родолюбец, представител на българската общност в Румъния и Българското демократично дружество в Букурещ открихме къщата, в която е живял Дарителят и неговия гроб в гробището Белу в Букурещ, където бяха поставени мраморни плочи в знак на признателност съответно през 2009 и 2014 година. За нас е въпрос на памет и уважение да поддържаме и съхраняваме тези места, но алармираме, че за българските ценности в Букурещ се отделя твърде малко внимание и финансиране от страна на нашата държава.
- Какви са предизвикателствата пред училището в съвремието, помагат ли традициите в днешния живот?
- Няма да крия, че демографския срив в цялата страна и в частност в Свищов и Северна България влияе изключително негативно на приема на ученици. В тази ситуация са поставени десетки училища извън столицата. Това е голям проблем за тях, защото свръхконцентрацията на хора в София деформира целия образователен пазар. Недопустимо е места в софийските училища да няма, а в същото време класически гимназии като нашата да се превръщат в музеи. Това без съмнение е отговорност на държавата и нейната демографска и регионална политика, защото по никакъв начин нашият продукт през годините не е понижил качеството си.
Именно традициите и отговорността пред титаните на нашето минало, създали и утвърдили нашата институция са стожерите, които ни крепят и ни дават сила да поддържаме духа на училището.
- Какво е отношението на държава и община към развитието на училището?
- Ако проследим във времето отношението към завещанието и волята на дарителя Димитър Хадживасилев ще си отговорим на този въпрос. Н.В. Княз Александър I покровителства дарението на Димитър Хадживасилев от 240 000 франка внесени в Българската народна банка като издава Указ № 79/05.07.1885 г. за уреждане фонда на гимназията, съгласно волята на Хадживасилев - да се създаде фонд, който да се управлява по специално създаден закон от една специално създадена Ефория, призната от българското правителство и този фонд да не бъде „покътнат никога.... да остане завинаги, щото да може от приходите да се построи сграда и да се издържа едно реално училище или класическа гимназия”.
Земята, върху която е построена днешната сграда на гимназията се купува със средства на общината и дарения на граждани на Свищов. Последват и други дарители. По данни от отчети на Ефорията към 1 ноември 1934 г. към гимназията са създадени десет частни благотворителни фонда, които отпускат стипендии и дават помощи на бедни ученици. До 1944 г. волята на Дарителя е изпълнявана – фондът не е покътнат и жестът на Димитър Хадживасилев е вдъхновение за ученици, учители и граждани да учат, да се трудят, сдружават и да даряват с благотворителна цел. За това свидетелстват документи, разказите на възпитанци и очевидци. Но след това следите се губят във времето на национализацията, закупените сгради изчезват, от тях остава само една сграда на площад „Свобода” в град Свищов, която от 1992 г. е собственост на фондация „Димитър Хадживасилев”. С приходите от отдаване под наем на помещения в тази сграда едноименната фондация подпомага училището.
Днес ДТГ „Димитър Хадживасилев” се финансира от държавния бюджет чрез Министерството на образованието и науката. Законът за предучилищното и училищното образование дава достатъчно правомощия на общините за създаване на ефективна и ефикасна мрежа от образователни институции за реализиране на целите на образователната политика. В това отношение очакваме да се даде по-добър шанс за оползотворяване потенциала на нашето училище с респект към постигнатото и към волята на Дарителя. Очакваме общинската политика в областта на образованието да създаде условия под купола на Меркурий да идват ученици със солидно основно образование, професионално ориентирани и мотивирани за отговорен учебен труд. Това е възможност да надграждаме на по-високо ниво в унисон с традициите и чрез иновациите, за които споменах.
- Доколко можем да кажем, че Държавната търговска гимназия е пресечната точка между националното и европейското?
- Първа в България, Търговската гимназия се създава именно в Града на стоте първи неща, както наричат Свищов.Той е разположен на реката, която винаги ни е свързвала с европейските държави. Тази символика е изпълнена със смисъл. В името на отстояването на тази принадлежност сме създадени именно тук. Неслучайно от вътрешната страна на купола, върху който се издига Меркурий са изписани имената на корифеите на човешката мисъл и знание от края на XVIII и началото на XIX век - Рикардо, Смит, Лавоазие и Стефенсон.
Показателно за отговора на Вашия въпрос е и фактът, че както вече споменах, наш възпитаник е Иван Хаджийски – автор на „Бит и душевност на българския народ”.
Държавната търговска гимназия е въплъщение на стремежа на България към Европа, категоричното доказателство за нашата европейска принадлежност. Тя е израз на най-хубавата, най-стойностната част на българщината.
- Коя за Вас лично е Европа, в която можете да вярвате?
- Европа, която може да направи правилна равносметка на постигнатото и да се реформира, за да неутрализира получените към момента негативни ефекти. Европа - гарантираща мирно и ускорено развитие във високотехнологичния свят, изпълнен с предизвикателства, криещи опасности. Формирането на българската позиция трябва активно да се обсъжда, за да бъдат защитени по най-добрия начин нашите национални интереси. Затова поздравявам още веднъж сдруженията „Площад Алеко” и „Младежки консервативен клуб” за организираната дискусия с гражданите на Свищов и се радвам, че в знаковата сграда на 134 годишната Търговска гимназия отново ще се търсят верните пътища „за благото и величието на България”, както е казал Димитър Хадживасилев. Дебатът за бъдещето на Европа, трябва да излезе от кабинетите и от жълтите павета и да влезе във всеки български град, за да почувстват сънародниците ни, че той отчита и тяхното мнение. В противен случай ще имаме една Европа на елитите, скъсали връзка с хората. Това очевидно не работи!
- Запозната ли сте с каузите, които защитават двете сдружения и какво е мнението Ви за тях?
- Каузите са чудесни, важно е да се отстояват. Двете сдружения и нашето училище имат много общо – надеждата, че съхраняването на дадените ни в годините назад във времето културни и образователни ценности са единствената сигурна гаранция за просперитета на обществото. Запазим ли тази посока, можем да сме сигурни, че сме на прав път!
- Госпожо Иванова, за представителите на двете сдружения е чест, че ни оказвате гостоприемство и се надяваме нашето събитие да привлече многобройна публика, която да затвърди репутацията на училището, като национален лидер и място, където традициите наистина са съхранени за поколенията!