За да има шанс Свищов трябва спешно да се отвори към света!
- Площад Алеко
- 14.04.2019 г.
- време за четене: 4 мин.
Дилема Европа или хляб няма, защото едното е предпоставка за другото
Събитието на 19 април в ДТГ „Димитър Хадживасилев” е подарък за града, който „Площад Алеко” иска да направи
- Уважаеми учредители на ”Площад Алеко”, едноименното сдружение съвместно с колегите Ви от „Младежкия консервативен клуб” (МКК) обяви организирането на публична дискусия за бъдещето на Европейския съюз. Какво трябва да знаем за това събитие, защо е важно то?
Калин Костов: В МКК са събрани някои от най-известните млади обществени и политически анализатори в България в момента. Това са вече добре познати и утвърдени лица в публичното пространство, които виждаме от телевизионния екран, от вестниците, в интернет. Тези млади хора ще формират в близко бъдеще гледните точки на обществото и бъдещите политики на България и дори на целия Европейски съюз. За нас, свищовлии, ще е полезно да чуем техните гледни точки, образно казано „да си сверим часовника” и да видим къде сме ние.
Момчил Костов: Консервативната гледна точка за бъдещето на Европа се превръща в доминираща не само в България. Това са тенденции в почти всички страни. Забелязвам това и в Гърция, където живея и работя. Много събития и процеси,които протичат от Хелзинки до Лисабон и от Атина до Дъблин могат да бъдат осъзнати в тяхната взаимовръзка именно чрез предлагането на този прочит на настоящето, миналото и бъдещето. Нашите съграждани ще намерят в презентациите на младите консерватори много отговори, които търсят и инстинктивно усещат, които ще им помогнат да си обяснят това, което се случва.
- Защо избрахте именно Държавната Търговска Гимназия „Димитър Хадживасилев” за домакин и каква символика носи този избор?
Момчил Костов: Аз съм възпитаник на училището и като такъв нося всичко, с което то е белязано като традиции. Нескромно ще заявя, че няма по-европейско място не само в Свищов, но дори и в България. Това събитие е шанс да покажем училището на цялата страна и да припомним неговата историческа стойност, да запознаем нашите гости с неговата памет и ценност. Това са неща, които непрекъснато трябва да се преразказват и представят по нов начин, защото в днешния динамичен свят никой на никого не е длъжен и младите поколения бързо забравят или дори въобще не научават неща, които затворените микрообщности смятат за всеизвестни.
Калин Костов: Консерватизмът е почитане и спазване на традициите. Обществото усеща, че лишено от корени и връзка с миналото губи основни свои храктеристики и се разпада като общност. ДТГ „Димитър Хадживасилев” в този смисъл е котва в бурното море на динамичния съвременен свят - респектира, вдъхва доверие и уважение. Около подобен символ може да се гради и това е нашето усещане.
- Защо нашите съграждани трябва да посетят това събитие?
Калин Костов: Защото понастоящем живеем ужасно изолирани и откъснати не само от света, но и от България. Това деформира начина, по който виждаме какво се случва около нас, даваме грешните обяснения и си вадим погрешни изводи. Резултатите от това са катастрофални за цялата общност. Не бива самодоволно и самодостатъчно да си ръфаме месата до пълно оглозгване – виждате какъв е основният акцент на политическия дебат в местния Парламент. В Европа текат шеметно бързи процеси на преоценка на ценности, разбиване на консенсуси, местят се тектонични плочи, замръзнали от десетилетия. След 26 май континентът буквално няма да е същият. Ако искаме да го разберем и живеем в него не като пришълци, а като домакини, нашите гости – анализатори могат да ни помогнат да си обясним какво се случва около нас.
Момчил Костов: Дискусията, която организираме е подарък за нашите съграждани, който искахме отдавна да направим. „Площад Алеко” е платформа, която надхвърля злободневната политика и си поставя културни и възпитателни цели. Мащабността и остава много често криворазбрана. Амбицията на „Площад Алеко” е да покаже, че Свищов е равностоен като история, престиж и възможности на всеки друг град в България, а защо не и в Европа, въпреки, че обективно погледнато единствено историята е безспорна в изброеното по-горе. Подобни всъщност са били и посланията на нашите възрожденци преди Освобождението, които при явната липса на значимо настояще и на практика много неясно бъдеще, са крепели народа посредством неговото минало. Това е отношение, което всеки свищовлия трябва да започне да възпитава в децата си ежедневно и същевременно да се бори за бъдещето! Това е всъщност истинския патриотизъм!
- Има ли смисъл от дебат за европейското бъдеще, когато много хора в града ни нямат хляб и работа е последния ни, провокативен въпрос?
Момчил Костов: На нас ни е ясно, че не всеки ще може да разбере и вникне в темите, които искаме да поставим на дневен ред. Има два пътя – отговорен, който поставя всички карти на масата и е много премерен в обещанията, защото съзнава, че може да се наложи да ги изпълнява, или популистки, който казва: "защо ни е култура и образование - дайте ни да ядем". Живея и работя в Гърция, която с победата на СИРИЗА избра втория път. Спомнете си Янис Варуфакис – финансовия министър на Ципрас, който даде безумни обещания на Гърция при влизането и в спасителния план на Евросъюза и хората там масово се хванаха като удавник за сламка за тях. Резултатът няколко години по-късно е, че нищо от обещанията не е изпълнено и наесен левицата ще претърпи унизително крушение. Казвам това, за да обясня на всеки, че преди всичко трябва сам да се промени и да си помогне, а не да разчита на някой друг да го стори.
Калин Костов: Ще направя един много важен паралел. Понастоящем Европейският съюз, най-вече по инициатива на либералите около Макрон, де факто е разделил Европа на поне две скорости. Израз на това разделение е вече скандално известният пакет „Мобилност”, но то има и много други признаци. За България е ясно, че не е предвидено да се движи на първа скорост в този нов Евросъюз. Самата България също се движи на поне три скорости – София, няколко големи индустриални и икономически областни центъра и останалата част на страната, към която за съжаление принадлежи и Свищов. За нас голямото предизвикателство е да сменим скоростта, на която се движи нашия град и да го придвижим в друга орбита. Това не може да стане чрез хора, чийто хоризонт не достига до обобщението, че живеем в система от скачени съдове и не разбират, че можем да успеем само ако спешно се отворим към света. Търсим мислещите хора на този град – за тях дилема Европа или хляб няма, защото едното е предпоставка за другото.
