top of page
Снимка на автораПлощад Алеко

Министър Красимир Вълчев за Стопанска Академия: ``Каквото сам си направиш, никой друг не мож


ПО-МАЛКО СТУДЕНТИ ЗА СМЕТКА НА ПО-КАЧЕСТВЕНО ОБУЧЕНИЕ Е БЪДЕЩЕТО НА ИКОНОМИЧЕСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Негативният демографски тренд, който застига в момента висшите училища и университети в страната и политиката на Министерството на образованието и науката за ограничаване на приема в икономическите и мениджърските специалности и направления са само част от причините, които водят до критичното финансово положение в Стопанска Академия „Димитър А. Ценов” в Свищов, заяви във В.Търново и впоследствие пред националния ефир на БТВ Министъра на образованието и науката Красимир Вълчев.

„Има висок процент нерационален прием, който избуя през последните десетилетия, който не съответства на търсенето на пазара. Държавните висши училища, които обучаваха по икономическите направления през 1989 година – началото на прехода бяха три, днес са вече тринадесет, а с частните стават общо двадесет и шест. Тогава университетите отговориха на този натиск, включително и по съображения, свързани не с принципни позиции, а от собствен и на преподавателите им интерес и резултатът е налице. За три години приемът по икономика вече е намален с 50%, за администрация и управление с 60%, а в правото с близо 40%. Увеличаваме приема в инженерните, педагогическите, аграрните направления, които са и най-търсени от работодателите и където се очертава драматичен недостиг на кадри.”, заяви министър Вълчев.

Той отбеляза, че макар че няма заложена изрично цел, предвижда, че тази политика ще доведе до оставане на четири висши училища, обучаващи по икономика – УНСС София, Софийския университет, Икономическия университет във Варна и Стопанската Академия в Свищов. Макар и намален, приемът между отделните висши училища се разпределя според оценка за реализация и научна дейност на висшето училище и е въпрос и на конкуренция между тях, къде ще се насочи финансирането.

На практика политиката на Министерството на образованието като резултат води до дефицит в бюджета на Стопанската Академия от около 3 млн. лева, поради който Академическия съвет на висшето училище отказа да гласува на свое заседание бюджета за 2019 г. и излезе с отворено писмо до националните медии.

В отговор на искането на академичното ръководство министър Вълчев изтъкна, че политиката по намаляване на приема е съчетана с компенсаторен механизъм за повишаване на финансирането на един учащ, което се изчислява по специална методика в министерско постановление. Увеличението на финансирането на един учащ изчислено по тази методика в Стопанската Академия за тази спрямо миналата година е близо 20%, но това очевидно не може да компенсира голямото намаление по другите параграфи.

„При всички случаи системата трябва да се пренастрои и икономическите висши училища трябва да се научат да работят с по-малък брой, но за сметка на това по-качествени студенти. За това ще се осигури и по-голямо финансиране” – направи извод министър Вълчев.

„В Стопанската Академия обаче се натрупаха и няколко допълнителни проблема. Тя се намира в относително по-малък град, с много по-трудни перспективи за намиране на работа за студентите, каквато е тенденцията на обучението в момента. Трябва да отбележим най-вече и репутационните проблеми, които самата Академия си създаде. Не е нужно да припомняме събитията там. Вина за разрастването на системата на икономическото образование имат и самите преподаватели, тъй като само в централна северна България същите преподаватели съзададоха и помогнаха да бъдат акредитирани икономическите направления на университетите в Русе, Велико Търново и Габрово и това при положение, че има специализирано висше училище в Свищов, т.е. те са работили против интересите на собствения си университет. Има една приказака – каквото сам си направиш, никой друг не може да ти го направи. Това е също причина, която хората трябва да отчитат!”

1543 преглеждания0 коментара
bottom of page