Свищов е наследник на уникална традиция и именно затова заслужава повече!
- Г-жо Братова, повечето наши съграждани отлично Ви познават, с обществената и професионалната Ви дейност, но днес Ви представяме пред тях като дизайнерът на логото, което символизира посланията на „Площад Алеко“. Как се чувствате в ролята на наша „кръстница“? - Кръстница е голяма отговорност. По-скоро внимателен слушател, който графично избистри една идея. Леко притеснена, надявам се визията да бъде харесана и разбрана. Оценката за творчество е субективна, във времето, в което живеем, за съжаление то все по-често се измества от комерсиализъм, което не ме радва, но може би е разбираемо. Все по-трудния живот занижава стандартите... - Избрали сте „Гъбката“ на входа на „Градската градина“ и Стария дъб до нея като символи на сдружението и сайта „Площад Алеко“. Те са едновременно много популярни сред поколения свищовлии, но не са сред типичните символи на Свищов. С какво Ви впечатлиха и вдъхновиха? - Преди да реша, какво да изобразя, прочетох неколкократно обръщенията, които отправяте със създаването на сайта и сдружението „Площад Алеко“. Открих много добронамереност и любов към Свищов. Свищов винаги е бил град. Такива са неговите култура и традиции. Като елемент на градското, площада се оказа доста подходяща идея. Там е мястото, където хората се срещат, комуникират, провеждат тържествени церемонии, празнуват... „Гъбката“ и дъбът, който се е надвесил над нея, са символите на нашия площад. Ние почти не ги забелязваме, защото са толкова познати, че ги възприемаме като даденост. Те са част от най-ранните ни детски спомени, ориентир за срещите на влюбените, старите приятели или просто хората, които искат да се видят след дълга раздяла. Това е някак лично излъчване, което ми хареса и исках да го вплета.
- Избрали сте стара снимка на площада, а не съвременна. Защо? - В разговорите, които предварително водихме разбрах, че такава би била много подходяща. „Гъбката“ и дъбът също ги има, поколенията се сменят, но те са си все там! Свищов, а и не само, изживява трудни времена, има нужда от вяра и твърдост, за да ги преодолее. Традицията е силна котва, тя е и надежда той да оцелее, да си върне славата на град на дарители, на хора, които милеят за него. Затова и тази стара снимка е свързваща на ентусиазма от миналото и надежда за бъдещето. - Можем ли да приемем, че девизът „Свищов заслужава повече“ е послание към бъдещето? - България заслужава повече, Свищов също! Това е град с много културни традиции, с които дори големи градове не могат да се похвалят. Много приятели, които са идвали за първи път са оставали очаровани от излъчването и атмосферата в града ни. Да, не можем да сравняваме оживлението и младостта, които бяха ембематични, но точно затова, повече от всякога Свищов има нужда от будни, енергични хора, дори от идеалисти... както е било някога. Примирението и болката за съжаление все повече се виждат в очите на хората, особено на тези, които са родени и прекарали по-голямата част от живота си тук. Желанието ми е Свищовлията да има избор и неговият избор е да остане тук, да остане в България! - Госпожо Братова, благодарим Ви за чудесната работа, надяваме се с дейността си да сме на нивото на високите стандарти, които поставихте! Аз също благодаря за тази инициатива. Инициативността и конкуренцията раждат качество! Желая Ви успехи в работата, надявам се да имате много съмишленици и съграждани, които с надежда в бъдещето по-малко да тъгуват за миналото! Те го заслужават!
