СВИЩОВ Е БИЛ И СИ ОСТАВА МОЯ ДОМ!

Успехът на „Площад Алеко“ ще е успех за всички.

Стефан Алтънов

Стефан Евгениев Алтънов е роден на 3 юли 1986г. Възпитаник е на СОУ „Димитър Благоев” и ДТГ „Димитър Хадживасилев”. Завършва Националната спортна академия с отличен успех с треньорски и педагогически профил през 2011г. Магистратурата му е с профил „спорт за високи постижения”. Многократен шампион на България в лекоатлетическите дициплини „скок височина” и седмобой. Спортист на Свищов за ..... Възпитаник на треньора Жельо Замфиров. Основател на Спортен клуб по лека атлетика „Алтиус” и треньор на малките свищовски лекоатлети в периода 2012-2015г.

Г-н Алтънов, вече четвърта година не сте в Свищов, какво се слува с Вас понастоящем?

Подобно на много други наши съграждани живея и работя в чужбина – в преработвателна фабрика в град Честър, Англия, близо до границата с Уелс. Това е съвсем различен „спорт“ от този, с който съм се занимавал, но изисква също така усилия, отговорност, упорит труд. В чужбина човек много ясно вижда как са си организирали хората нещата и защо са постигнали този социален и обществен статус, който имат. Прави си съответните изводи и се учи. Имаме много неща, които можем да вземем от там. Като единици сме напълно конкурентноспособни, очевидно други фактори определят разликата в стандарта и успехите там и тук.

Следите ли какво се случва в спортния и в обществения живот на града?

Нито за минута не съм се отказвал от Свищов и нямам намерение да скъсвам връзката с него. Получавам информация за града по най-различни начини, докато съм в Англия. Подобно на много други хора, живеещи и работещи в чужбина, когато мога се прибирам. Докато съм тук, активно търся връзка с приятели и познати, ангажирани със спортните дела в общината.

Какво се случва понастоящем с младите лекоатлети от клуб „Алтиус”, които тренирахте?

Децата, които тренирах вече са пораснали – станали са тийнейджъри. Някои от тях продължават да се занимават със спорт, което е радващо. Други обаче са вече далеч от него. Опитвам се да поддържам връзка с тях – дори при едно мое идване през пролетта на 2018г. направихме заедно съвместна тренировка. Беше много мило и радостно изживяване. Опасявам се обаче, че липсата на активни занимания ще отворят пространство за всякакви грешки на младостта от които спортът може да ги предпази.

Защо не можаха да бъдат задържани и поддържани постигнатите от Вас успехи?

Работата с деца е много специфична. Това не е чиновническа работа, иска сърце и душа, пълно себераздаване. Всичко това съчетано с професионализъм, защото той е предпоставка за постигането на добри резултати. От треньора си г-н Жельо Замфиров и учителите си в Националната спортна академия научих, че ако не се вложиш максимално и не обичаш истински това, което правиш, успехът е невъзможен. Трябва да „запалиш” децата по спорта, да ги поведеш по пътеките му, ако не го сториш, те няма да ти повярват и ще се отнесат с пренебрежение и неразбиране. Това е най-вече педагогическа работа. Ако нещо не е наред, значи липсват тези предпоставки. Материалната база и осигуряване на други условия също са много важни, но тях ги поставям на по-задно място.

Какво е мнението Ви за провежданата от Община Свищов политика по отношение на развитието на спорта?

Има много какво да се желае. Липсва ясно изразена идея и цел, макар че се заявяват добри намерения. Развитието на спорта и младежките дейности беше обявено като приоритет след 2015г. Липсва обаче професионално отношение и тези намерения остават само на хартия. Ако си спомняте през пролетта на 2013г. организирахме с помощта на приятели и съмишленици голямо лекоатлетическо състезание, което едновременно да популяризира леката атлетика и да послужи за подбор на талантливи деца, които имат качества за по-сериозни занимания с нея. Този форум събра над 300 деца и може би оттогава досега трибуните на стадион „Академик” не са били толкова пълни. Тази традиция трябваше да бъде запазена и продължена. Защо това не се случи е друг въпрос.

Вие сте един от най-обичаните от децата треньори. Какво Ви дава работата с децата?

Това е едно голямо удовлетворение, радост. Тя зарежда с изключително много положителна енергия. За мен е чест и гордост да предам на малките, това, което съм научил и преживял от работата с моите треньори. Спортът е здраве и възпитание и това не е клише. Когато го няма спорта, на негово място лесно се наставяват негативни явления, особено лесно това става при младите хора с неукрепнала още психика.

Ще Ви видим ли отново как тренирате децата на Свищов?

Това не зависи само от мен. При ясни условия, подкрепени с точен план за действие и коректно отношение от страна на отговорните фактори в града – разбира се. Свищов е бил и си остава моя дом! На този етап обаче този въпрос не е актуален, водих разговори с настоящото общинско ръководство в тази посока, но не се стигна до конкретни ангажименти. Животът в чужбина ме научи, че е задължително на работата да се гледа професионално, нещо което все още не е точно така у нас.

С какво Ви привлече инициативата на гражданско сдружение „Площад Алеко”?

Не е тайна, че се интересувам от обществена работа. Нещата са взаимно свързани – ако с тези неща не се занимават стойностни личности, ще се занимават други – такива без нужните качества и морал. Никога досега никой от местните политици не се е обръщал към хората, принудени по икономически причини да напуснат Свищов и не е търсил тяхната подкрепа. За местната власт те не съществуват, въпреки, че са си тръгнали именно заради това, което е в икономически план Свищов в момента. А Свищов е това, защото управленците му през годините са го докарали с решенията си дотук. „Площад Алеко“ протегна ръка и отправи много силни послания именно към такива хора и аз се разпознавам в тях. Отделно познавам хората, които стоят зад инициативата и в тях виждам именно това, което липсва в обществения диалог – силен характер, разум, умереност, професионализъм, добронамереност. Искам да съм полезен, защото успех за този отбор ще е успех за всички.

Благодарим за подкрепата г-н Алтънов, сигурни сме, че с Ваша помощ ще постигнем наистина шампионски успехи!

Винаги съм се борил единствено за първото място! Радвам се, че ще работим заедно, макар по-често от разстояние. Имате моята подкрепа и доверие и ще направим така, че резултатите за хората да са положителни. Наистина Свищов заслужава повече!