Защо Свищов трябва да извоюва своята независимост от Търново?

Карта на административно-териториалното деление на Княжество България от 1882 г. и бившето Свищовско окръжие, простирало се от устието на Искър до устието на Янтра. Уважаеми съграждани, разказвайте на децата си, че сме били град, преди хищните съседи от Русе, Плевен и най-вече Търново (преди някой дори да се сети да го нарече Велико) да ни разпокъсат териториите и да унищожат славата на възрожденски Свищов. Мисия на „Алтернативата на гражданите” е да обедини политически тази общност отново! Хората в Белене, Никопол, Гулянци, Ценово, Левски, и селата попадащи в бившето свищовско окръжие трябва да имат специална връзка с естествения си център!

След публикуването на програмните ни документи, към екипа на „Алтернативата на гражданите” заваляха редица въпроси. Наемаме се да отговорим на някои от тях с надеждата да предизвикаме дискусия сред нашите съграждани, защото проблемите, които се крият в тях са част от причините Свищов и общината да са в положението, в което се намират.

Не може да не направи впечатление, че ние употребяваме като название на областния ни център наименованието Търново, а не Велико Търново, както поне официално се води. Това не е някакъв технически пропуск, а съзнателен акт, защото за нас няма как град, който през последните повече от 70 години съзнателно мачка и унижава свищовския авторитет да е велик. Разбира се, трябва да направим важно уточнение, че в никакъв случай не целим всяване на негативизъм към жителите на старопрестолния град, който има своето ключово значение и място в миналото и настоящето на нашата страна. Но в същото време е важно да се знае, че на политическата карта на България Свищов и Търново си съперничат, и за съжаление именно поради конюнктурни, лобистки и политически причини нашият град страда и губи много, поради фаворизирането на областния център.

Търново става „Велико” едва през 1963 г. (с акт на Държавния съвет, а не след някакво допитване до населението), а последващото му величие е изградено от върхушката на БКП за сметка на другите градове от областта (тогава окръг) Горна Оряховица и най-вече Свищов. По-възрастните и паметливи хора помнят как по времето на комунизма петилетните планове за развитие са съставяни така, че за градовете в областта да не остават почти никакви средства, като всичко се концентрира за облагородяване на окръжния център.

Дори средства, предвидени за възстановяване на Свищов след катастрофалното заметресение през 1977 г. са брутално присоявани от търновските велможи, за което има преки данни и информация в архивите и на общината и на бившите партийни структури.

В спомените си бившият ректор и висш партиен функционер проф. Делчо Порязов открито говори, че много предвидени за реализиране обекти, като никога незавършената спортна зала в града, надлезът към „Свилоза” и ред други са били обявявани за неприоритетни, за сметка на подобряване на инфраструктурата на „Велико” Търново.

Незабравима епопея на геройство сътворяват футболистите на „Академик”, които се „осмеляват” на 5 юни 1976 г. да се противопоставят на директните заповеди, идващи от Окръжния комитет на БКП и да победят в легендарния мач в Трявна, като лишат „болярите” от Търново от незаслуженото място в „А” група, което им се е гласяло предварително. За тези събития свидетелства легендарният капитан на „студентите” Петър Станков, който казва в спомените си, че дори е имало натиск към преподавателите в Стопанската Академия (тогава ВФСИ) да демотивират съотборниците му да се вложат с всички сили в мача, донесъл най-великата спортна слава на Свищов.

Дори и след промените от 1989 г.„посредничеството” на Търново в отношенията с централната власт в София донасят на Свищов само и единствено проблеми. По-паметливите от нас си спомнят каква битка се проведе пътят от с. Совата до Полски Тръмбеш да бъде възстановен преди около десетилетие.

Понастоящем ремонтът на отсечката от Вардим до Свищов, която е в плачевно състояние и за която вардимчани организират протест след протест зависи отново от благоволението и финансирането на АПИ – Велико Търново.

Принудени от некомпетентността и слабостта на собствената си общинска администрация, загубихме автономията и независимостта на водоснабдителното си дружество и преминахме на васално управление към търновското „ВиК –Йовковци”. Резултатите от това се виждат и усещат от всички.

„Великата” компетентност и професионализъм на прехвалените от кмета Генчо Генчев експерти от „Царевград Търнов” стигна до там, че спиращите на свищовския бряг с круизни кораби туристи по р. Дунав да бъдат директно извозвани към Търново, без да оставят и една стотинка в нашия град.

В политически план Свищов след промените от 1989 г. почти не може да пласира в националния парламент собствен депутат, а когато такъв все пак има, това минава през зависимостта на провежданата от него политика от страна на търновските партийни структури. От четири години насам в общината управлява меко казана странна партийна конфигурация, която е създадена именно в търновски кабинети.

Неслучайно ние, екипът на „Алтернативата на гражданите” казваме, че нямаме нужда от ментори и опекуни, както и от нежелани посредници с централната власт, които прибират лъвския пай за себе си, а за нас оставят само трохите. Ние сме местни патриоти и интересите на нашия град и хората му стоят над партийната лоялност и подчиненост към търновските партийни феодали.

Ние ще сменим наложената ни от Търново местна безпринципна управленска конфигурация и ще извоюваме своята свобода. Ще възстановим влиянието на Свищов като бивш окръжен център в общините по Дунава, формирали неговата естествена област на влияние и ще установим директни отношения с централното държавно управление, които да носят преки ползи на града ни, а не на центрове, които паразитират върху него!

Подкрепете ни в това начинание, като на местните избори гласувате за местната коалиция "Алтернативата на гражданите" с номер 68 в интегралната бюлетина.

Стадион Академик от златните години на Свищовския тим. През сезон 1975/76 "студентите" пренебрегват нарежданията от Търново и печелят промоция в А група за сметка на местния "Етър".