"Духът на Европа е много повече съхранен в Свищов, отколкото на жълтите павета"
- Г-н Шкварек, Вие сте вторият кандидат – евродепутат, откликнал на поканата на „Площад Алеко” да отговорите на въпросите на нашето сдружение и едноименен сайт. Какво Ви свързва със Свищов и с какво е важен градът за Вас в лично качество?
- Напълно честно ще Ви кажа, че за пръв път бях в Свищов при посещението ми непосредствено преди началото на кампанията за евровота във връзка с участието ми в дискусията „Европа, в която можем да вярваме”, съвместно с Вашето сдружение и домакините от Държавната търговска гимназия „Димитър Хадживасилев”. Не от куртоазия казвам, че това беше събитие на национално ниво – като организация, разгласяване, ниво и компетентност на отправените към нас въпроси от страна на публиката.
Именно хората, които бяха дошли да ни чуят обаче ми направиха най-силно впечатление. Видях лекари, адвокати, журналисти, представители на бизнеса, все личности, които видимо полагат усилието да имат своя културна среда, да съхранят възрожденския дух около себе си, да отстояват връзката на града си с по-големите като икономическа тежест и възможности за влияние центрове в страната и дори столицата. Нещо повече, останах с усещането, че това са хора, които искат да съпоставят своя град и себе си не само с българските му аналози, а имат амбициите да погледнат далеч отвъд границите на страната. Това учудва госта първоначално. Когато разбрах, че великолепната сграда на училището, която буквално зашеметява всеки, който я види за пръв път, е всъщност умалено архитектурно копие на университета във Виена, ми стана ясно къде са корените на този стремеж свищовци да се сравняват с най-добрите.
Хора, които в миналото са имали самочувствието да посмеят да пренесат подобно архитектурно творение в собствения си град, са хора, чието мислене и амбиции не могат да бъде ограничени.
Когато усети подобна атмосфера интелигентен човек може да изпита единствено притеснение и смирение. Няма да лъжа, че всъщност съм роден и израсъл в центъра на София, нямам родствена връзка с никое кътче на страната, моят баща е от Полша, но от много години живее и работи в България. Идвайки в Свищов бях първо изненадан, а после направо ужасен, колко много е откъсната София от България. Как е възможно цели поколения понастоящем да растат откъснати, като разделени деца при раждането, без споделена памет, без общи тревоги и цели. А ние всички гледаме новините вечер по телевизията и те ни заблуждават, че нещата са наред, обществените фигури се държат сякаш България е цяла. Едни ще кажат, че комунизмът е виновен за този разпад, други ще кажат, че е демокрацията. Това няма толкова голямо значение, защото раната е вече нанесена. Говорим за Европа на две и дори повече скорости, за разкъсване на континента по най-различни признаци – географски – север-юг или изток-запад, икономически, политически, а в рамките на собствената ни държава и социална тъкан се вижда как зейват огромни пропасти.
Такива процеси всъщност текат и в други европейски страни – вижте Брекзит и резултатите в Лондон и английската провинция, същата е картината във Франция между Париж и останалата част на страната.
Как да говорим за интегрирането на европейците едни с други, като на първо място трябва да мислим как да интегрираме обратно собствения си народ. Регионалните диспропорции вече са ужасяващи, първо трябва тези въпроси да поставим в Брюксел, защото от камбанарията на Лондон, Париж и София нещата изглеждат по един начин, но само на петдесетина километра извън Уестминстър, Шан-з-Елизе или жълтите павета хората живеят съвсем друг живот. Парадоксалното е, че автентичният дух на Европа е много повече съхранен в градове като Свищов, отколкото в метрополията София.
- По кои теми, свързани със съдбата на града и общината според Вас има компетентност евродепутата?
- Едва ли казвам нещо оригинално, но смятам, че за Свищов връзката с Дунава е жизненоважна. Европейският съюз има цяла стратегия именувана Дунавска, с приоритетни оси като свързаност на регионите, подобряване на плавателния път по реката, рекламиране на културата и туризма. Успешна реализация на подобни проекти автоматичо би повишило значително икономическия капацитет на общините. Това личи ли обаче по някакъв начин във Видин, Лом, Оряхово, Никопол или Свищов? Хората знаят ли, че до октомври 2018 г. именно България беше председател на Дунавската стратегия и то паралелно с европредседателството? С какво националните и евродепутатите съдействаха тази стратегия да получи по-сериозно финансиране, за да може да изпълни целите си?
Хубаво е да въздействаме за интегрирането на Западните Балкани към Съюза, но уверявам Ви и в Алабания и Косово няма такива пътища, каквито са тези водещи към Свищов. Пътническите кораби подминават свищовското пристанище, а при ниски води реката е непреодолима бариера.
Прочетох интервюто на „Площад Алеко” с кандидата от листата на ГЕРБ и СДС Илия Лазаров, който много правилно попита как така фондовете от ОП „Транспорт” за подобряване на корабоплаването по Дунав отидоха в софийското метро и в гарите в София и Пловдив.
Ето Ви пример за казаното по-горе – подобни погрешни управленски решения задълбочават и разширяват пропастта между столица и провинция, между център и периферия и напълно логично хората, чийто живот се засяга и е ощетен имат право да недоволстват. Именно подобни процеси накараха хората да се откъснат от европейската идея, доведоха до Брекзит и до повсеместното недоволство от евробюрокрацията. Това не е Европа, в която можем да вярваме!
- Кои други теми са важни за града и общината, какви други изгодни за Свищов решения виждате?
- Свищов има потенциал да се интегрира много повече със съседните общини. Той е техен естествен и исторически център. Най-вече Ценово, Белене, Никопол и Гулянци. Това е територията на бившето свищовско окръжие, разпокъсано след Освобождението между съседните по-големи градове Русе, Плевен и Велико Търново. Това е естествено решение на някои от проблемите на местно ниво.
С изненада научих, че част от площадката на АЕЦ Белене е на територията на община Свищов. Съдбата на този проект трябва да стане ясна най-сетне, а не той да възкръсва като зомби периодично, според влиянието на едни или други външнополитически фактори. Това е въпрос, по който Европейската Комисия има компетентност, най-вече във връзка със сертифицирането на площадката.
Каквото и да е експертното решение по тази тема, последната дума трябва да се даде на хората, които ще живеят в непосредствена близост до този проект. Европейският съюз може да се застъпи за провеждане на местен референдум по въпроса. Като човек с консервативни убеждения обикновено съм скептичен към референдумите. Но демократичната традиция във вашия град води началото си от протестите срещу АЕЦ през 90-те години и аз не се съмнявам, че хората тук са „вътре“ в темата и имат добре изградено, информирано мнение – вероятно по-информирано от това на много от политиците в София. Това ще е и най-демократичното решение в случая. Иначе мястото там е идеално за развитие на производствени мощности от всякакъв вид.
- Какво ще зависи политически от разпределението на местата в бъдещия Европарламент и как ще го усети регион като Свищов, който е всъщност не само част от периферна държава за Съюза, но е и неин периферен регион?
Моята позиция е, че Европейския съюз трябва да играе балансираща роля в полза на регионите срещу големите центрове. Имайте предвид, че тези места, които сега наричаме периферии, невинаги са били такива и не във всяко отношение. Ето например, Свищов по османско време е бил уж периферен град на империята, но затова пък е бил много по-добре свързан с Румъния и Западна Европа, което го е направило своеобразен „център“ и му е донесъл невероятния икономически, социален и духовен разцвет през 19 век.
Важно е да се съберат достатъчно депутати в ЕП, които подкрепят такава една „регионална“ визия за Европа. Уверен съм, че националните периферии ще получат силно представителство тази година. Погледнете само какво става в Германия с „Алтернатива за Германия”, която представлява най-вече източногерманците; погледнете „Лега Норд”, която представлява италианския север; вижте Националното движение на Льо Пен, което представлява провинцията срещу Париж, „Право и справедливост”, които представляват консервативна Полша срещу либерална Варшава. Аз вярвам, че тези движения не са толкова антиевропейски, колкото са всъщност анти-центъра, анти-столични. Ако ЕС заработи за регионите, те ще станат проевропейски. Моята група в Европарламента е тази на Европейските консерватори и реформисти и там членуват най-много партии с такъв профил.
- Каква е оценката Ви за успеваемостта и практическата полза от усвоените в Общината през годините евросредства, кои проекти бихте оценил като успешни и кои не?
- Усвояването на еврофондовете навсякъде в страната страда от един техен генетичен дефект – програмите са съставени от хора, които въобще не познават действителните потребности на хората по места. Това води до абсурди, като този ЕС да дава пари за пречиствателна станция за отпадни води и в същото време в Свищов да се пие вода, с манган в пъти над допустимата норма, като от тръбите се излива течност с цвят на кока-кола.
Или параметрите на съответната програма да са такива, че да се налага стесняване на основната входна артерия на града и премахването на цели кръгови движения, които според специалистите имат най-висока пропускливост на автомобили и улесняват трафика, за да се създаде влеоалея със съответните проценти озеленяване. Тук не изключвам и грешното проектиране на място, неудачния избор и решения от субективно естество, но като цяло бюрократичния подход води именно до това.
Доколкото мога да преценя от информацията, която проучих, санирането на училищата е най-практически полезния реализиран европроект в общината, без обаче да претендирам за изчерпателност. Това все пак е въпрос, по който могат да се изказват най-вече хората, които живеят в Свищов и общината, за външен човек е трудно да даде оценка.
- Ще Ви видим ли по време на кампанията в Свищов, както и след нейния край?
- За съжаление, вече не остава време. Както посочих в началото обаче, имах обаче възможността да посетя Свищов преди началото на кампанията, тоест преди още да имам „користен“ мотив като канидат за евродепутат. Мисля, че това е истински важното ми посещение. Това, което видях силно впечатли не само мен, но и колегите от Младежкия консервативен клуб. Осъзнахме, че не сме пътували достатъчно из страната и страдаме донякъде от софийския „жълтопаветен” синдром. За разлика обаче от други негови представители нямаме чувство за непогрешимост и уникалност. Още по-малко пък имаме право и основание да поучаваме и да се изявяваме като някакви морални и интелектуални стожери. Не хората трябва да се съобразяват със самопровъзгласилите се елити, а елитите трябва да бъдат приети и легитимирани от хората. Със сигурност ще се радвам да участвам и в други събития, на които сме поканени във Вашия прекрасен град.
- Представител сте на консервативното течение в политиката. Това понятие за мнозинството хора има твърде неясен смисъл и се употребява от политически партии, имащи твърде малко общо помежду си и с напълно разнороден характер, с какво Ви спечели идейно листата на ВМРО от която сте част?
- С тази дума „консерватизъм” силно се спекулира и злоупотребява. Понеже в момента това се счита за нещо модерно в политиката, под този етикет се събират знайни и незнайни кандидати за слава. Нашата органзиация – Младежкия консервативен клуб се занимава с тази проблематика от десетилетия. Основана е във времена, когато на консерватизма се гледаше като нещо ретроградно, нещо дори нелепо. Затова съм сигурен, че хората могат да отсеят стойностните неща от мимикрията. Ние сме действителните пазители на традициите на нашето общество.
Ако Свищов например е изграден на възрожденски основи (които са либерални сами по-себе си), не би било консервативно да му се натрапват други, както се случва понастоящем. Затова това преклонение по селския бит и култура, фолклора и народното творчество, ако другаде изглежда автентично, в Свищов, поради специфичната среда и манталитет на хората тук, то изглежда нелепо и изкуствено присадено. Не губете своя характер и индивидуалност, пазете ги, дори от влияния, които външно изглеждат автентични и народни! Това, което е традиция за балканските градчета или възрожденските градове, свързани с Априлското въстание, не е идентично със свищовската памет, въпреки неговия огромен принос в национално-освободителното движение. Просто Свищов се е поевропейчил много преди останалата част на страната и традициите му са свързани с виенския валс повече отколкото с хората и ръчениците.
ВМРО подаде ръка на нашата идейна общност и покани неин представител в мое лице, с цел да обогати патриотичните си послания именно с тезите и идеите, които ние развиваме. Тепърва ще видим дали това ще е успешен ход и дали хората го припознават като нещо свое.
ЗА КРИСТИЯН ШКВАРЕК:
"Казвам се Кристиян Шкварек, роден съм в София през 1991 г. с майка българка и баща поляк. Определям се като български националист и консерватор. Завърших гимназия с профил немски език, владея още полски и английски. От 2009 г. започнах бакалавъра си по история в Университета в Ковънтри, Англия, а през 2013 г. и 2014 г. следвах магистратура по европеистика и политика в Лювен, Белгия. Прекарах стажове в институциите на ЕС в Брюксел, но през 2015 г, след 6 години в чужбина, реших да се завърна в родината си. Започнах кариера в корпоративната сфера, където работих като специалист и координатор в редица международни компании. Аз съм и един от първите автори и редактори в дясната платформа „Консерваторъ“, където специализирах в сферите на историята, геополитиката и международните отношения, а като политически анализатор имам множество участия в родните медии. Основните ми теми на експертиза са европейската политика, миграцията, модерна история и обществените конфликти на XXI век. От 2017 г. съм член на Младежки консервативен клуб, а от 2018 г. председател на контролния му съвет. Бях лектор на множество публични събития с политическа насоченост, включително на годишната конференция на Алианса на европейските консерватори и реформисти (АКРЕ) в София през 2019 г. Реших да се кандидатирам за евродепутат от гражданската квота на ПП ВМРО, целейки да покажа, че в България има почва за възраждане на автентичната, консервативно-патриотична дефиниция на дясното. В Европейския парламент смятам да се боря срещу цензурата в интернет и в медиите, масовата миграция към Европа, демографската криза в Източна Европа и основните прогресивни проекти на крайната левица."
