Адв. Калин Костов съвсем не е пророк, просто може да мисли!
Какво е общото между решенията на Общинския съвет за даване под наем на физкултурния салон на училище „Алеко Константинов” от 2016 г., определянето на такса смет за 2017 г. и учредяването на право на ползване на бившия клуб на СДС на дружеството, на което се възлагат огромните (и комай единствени) надежди да възкреси икономиката на Свищов през 2019 г.?
Отговорът е любопитен – тяхното фиаско бе предварително предвидено от (за съжаление) единствения съветник с юридическо образование в местния Парламент адв. Калин Костов. Още преди приемането им, той културно и възпитано предупреди публично, от трибуната на Общинския съвет, че това са проблемни юридически актове, които няма да издържат проверката на контролните органи, имащи компетентност да наблюдават дейността на съвета.
Въпреки това, арогантно и с безропотно гласуващо мнозинство тези решения бяха наложени от властимащите, без въобще да бъдат изслушвани безбройните аргументи, които говореха, че не бива да се постъпва по този начин.
„За пророк ли се има адв. Калин Костов?”, както попита в една от сесиите, когато се обсъждаше поредното нескопосано решение Председателят на Общинския съвет. „Не, в никакъв случай!“ е нашият отговор, той не е никакъв пророк, просто може да мисли! Няма ехидно да добавяме – за разлика от много други, защото всяко подобно действие като цитираните по-горе е всъщност тежък удар върху репутацията и авторитета на Общинския ни съвет. Това би трябвало да е върховният орган в системата на местното самоуправление, да определя решенията, които администрацията да следва, да е съставен от най-изтъкнатите авторитети в местната общност и да всява доверие у хората в града и в селата.
Вместо това е сведен до анонимен придатък на скърцащата местна власт, на която когато и се каже, че и липсва административен капацитет (отново по адв. Костов), скача като ужилена и заклеймява огледалото, в което всъщност се оглежда. Уви, никой не е пророк в собствения си град, ако можем да си позволим този словесен каламбур.
Нека обаче помислим! Що за безумно обяснение е това, че анонимният немски инвеститор, прокламиран в началото като крупно предприятие, превърнал се впоследствие в семейна фирма и оказал се в крайна сметка гаражно предприятие, се е отказал от инвестицията си в града, заради анонимни мейли, изпратени му от зли сили, завиждащи на успехите на местната власт? Именно това се говори официално от трибуната на Общинския съвет и никой дори и не се опитва да подлага под съмнение подобно нелепо обяснение. Народът вярва, както вярва и на телефонните измамници.
Не е ли сто пъти по-логично да се е отказал, защото статутът на имота първоначално не позволява промяна на предназначението му, поради факта, че има законова забрана в Закона за предучилищното и училищно образование? Когато се предлагат подобни терени на потенциални инвеститори, някой в общината проверява ли тези „малки, досадни подробности”?
Именно подробности, защото за местната власт, това, че има някаква нормативна рамка, в която управлението функционира, е пречка, създадена за размаха и полета на творческата им дейност и полета на мисълта.
Същата ситуация се получи и със злополучното решение за такса смет за 2017 г., обявено впоследствие от ВАС за незаконосъобразно. Още при приемането му, на обсъждането в ресорната комисия, адв. Костов като председател гласува „против”, но мнозинството отново спечели и го наложи силово. Резултатът три години по-късно е ясен.
Последният и най-комичен епизод от тази сага е решението за бившия клуб на СДС, който трябва да се превърне в дом на дружеството-ракета, носещо гръмкото заглавие „Дунавски индустриален технологичен парк”. За трети път общинската администрация застана на стартовата линия и за трети път – фалстарт. Областният управител върна решението, точно както от трибуната преди приемането му, пророкува местната Касандра.
За някои племена в екваториална Африка преди години слънчевите и лунните затъмнения, светкавиците и гръмотевиците са били велико тайнство. За астрономите и синоптиците обаче те не са.
Изводите кой е крив и кой е прав оставяме на читателите, защото на нас ни омръзна за всеки чужд провал и некомпетентни решения да сме обвинявани - тези, които се опитваме да ги предотвратим. Наистина, явно е по-добре да си мълчим и да гледаме отстрани, защото хората, които години управляваха Академията и тези, които сега управляват Общината заедно сочат с пръст – виновни са тези, които ни посочват грешките, а не ние, които ги правим! В един глас провалите се приписват на хората, които имат смелостта да посочват неправилния път, по който си върви кервана, докато кучетата поощрително си лаят покрай него и доволно въртят опашки. Малкото наивници, които четат този материал се питат дали пък наистина Свищов не заслужава повече?
