Може би сте виждали усмихнат млад мъж с фотоапарат в ръка да обикаля улиците на града. Това е Свилен Начев. Той е роден на 5 септември 1979 г. в Свищов и за много наши съграждани може да е изненада, че е известен стрийт фотограф познат на световната сцена. Негови снимки са включвани в селекциите на фестивалите в Брюксел, Рим, Атина, както и в най-престижния форум за подобно изкуство в Маями. Носител е на българската награда за фотожурналистика „БГ пресфото” през 2017 г., което прави името му национално известно. Попада в репортажите на националните телевизии и вестници. Още по-учудващо за експертите в бранша е, че Свилен през целия си живот е бил свързан и живее постоянно в Свищов – нещо нетипично за големите успешни фотографи, които обикновено живеят в големите световни мегаполиси. Възпитаник е на ДТГ „Димитър Хадживасилев” и Стопанската Академия. Женен е за Елена Начева – също фотограф и заедно с нея имат три прекрасни деца – Далия, Михаил и Тея. Участва активно в граждански инициативи и е сред учредителите на гражданско сдружение „Рисувай с нас” – организатор на едноименния градски фестивал, провеждан редовно през лятото в Свищов. Свилен е един от приятелите и съмишлениците на „Площад Алеко”.
- Г-н Начев, какво е фотографията за Вас – хоби, професия, нещо друго?
- За мен фотографията е хоби, определям себе си като любител, т.е. човек, който обича това, което прави. Не знам дали някога ще се занимавам професионално с фотография в жанра, от който се интересувам в момента, а и не знам дали искам да се занимавам професионално. Времето ще покаже. Ако трябва да опиша с една дума какво означава фотографията в момента за мен - забавление. Тъй като най-вече се интересувам от стрийт фотография (т.нар. фотография на ежедневието), за мен е огромно предизвикателство, удовлетворение и забавление да успея да направя художествен образ, нещо абстрактно или дори сюреалистично от всекидневието - това, което ни заобикаля всеки ден и дори е банално.
- Вие ли избрахте фотографията, или тя Вас?
Явно сме се избрали взаимно :).
- Пътувате по много международни и национални фестивали по документална и стрийт фотография, какви са колегите Ви и как приемат човек, идващ от по-малък град в своята общност?
- В днешният глобален свят не е от значение от къде идваш, а какво правиш. Дори в много случаи моите снимки са интересни и за това, че не са от обичайните големи мегаполиси, а имат привкус на провинция и малък град и бих казал, че “миришат” на Балканите. За мен е много важно това, че добра фотография може да се прави навсякъде. Хубаво е да се пътува, разбира се, да се виждат и фотографират нови места, но най-добрите снимки стават на места, на които си бил и познаваш, а и това, че понякога не може да се пътува не трябва да бъде извинение.
- Имаме ли основание да подходим със самочувствие при досег със световната култура и професионализъм, или обратното – осъзнаваме, че сме далеч от това ниво и това е повод за комплекси?
- Според мен нито едното е добро, нито другото, но както се казва в Библията, трябва да бъдем като децата, т.е. да подхождаме като тях - с любознателност, желание, смирение.
- На съвременниците вече почти изглежда странно – млад човек със семейство и три деца да бяга от суетата на големия град. Какво е за Вас семейството, какво е за Вас Свищов?
- Всъщност това не е странно. В момента много семейства с деца избират по-отдалечени места от големите градове за да отглеждат децата си заради спокойствието, природата, връзката с роднините. Свищов е сравнително добро място за отглеждане на деца. Разбира се, всяко място има положителни и отрицателни страни. Отрицателните са проблемите в икономиката в района, логистиката, трудната реализация, културната среда, което прави Свищов нежелано място за живеене.
- Част сте от екипа на сдружение „Рисувай с нас”, което провежда ежегодния градски фестивал през лятото, как се събрахте с останалите ентусиасти?
- Ние се познаваме вече от почти 20-25 години и идеята на “Рисувай с нас” дойде от това, че няма смисъл просто да се чака, а всъщност можем да направим нещо стойностно сами, като използваме всичко, което знаем и можем, защото всички ние сме свързани с творчеството и културата, най-общо казано. Разбира се, нашата основна цел е - да има фестивал, хората да бъдат обединени, да правят неща заедно, да се забавляват, да се чувстват добре и чрез средствата, които се събират, да се създава нещо добро в града или да се помага на хора в нужда. Много е важно също за нас да се възроди този дарителски дух, присъщ на нашите предци - старите свищовци.
Участвам също в организирането на фестивал за стрийт фотография - PhoSofia Street Photography Festival 2019, който ще се проведе през месец май в София, в който ще участват изключително талантливи фотографи от България и света. А преди това през април за първи път ще могат да се видят мои кадри в Свищов в изложба по случай 50 години от първата изложба на известния свищовски творец Васил Василев и в навечерието на неговата 75-годишнина, на който съм изключително благодарен за поканата, заедно с други талантливи свищовски фотографи - Пламен Живков, Георги Василев и Юлиян Димитров.
- Какъв път очаква Европа след 26 май тази година? По-либерална или по-консервативна Европа?
- Много ми е трудно да отговоря на този въпрос, тъй като понятията либерален и консервативен са изменили първоначалния си смисъл и твърде много се спекулира с тях. За да се запазим като народ и общност, трябва да опазим традициите си, иначе не ни чака добро бъдеще. В либерализма има доста положителни, но и отрицателни неща. Всъщност ние живеем на място, където можем да вземем най-доброто и от двете идеи и трябва да се възползваме от това. Мисля, че трябва да се поучим и от историята.
- Ще Ви провокирам с нетипичен въпрос – как реагирахте на новината, че вече го няма култовия рок-бар от началото на 90-те години „Моран”, знам, че сте изкушен от рок-музиката?
- Там преминаха тийнейджърските ми години, но не съм сантиментален към самото място. Всъщност, интересното там бяха хората, с които се срещахме. Сега, когато тези хора ги няма, едни отишли на места, където са намерили реализацията си, други променили приоритетите си и т.н., явно от такова място няма нужда. “Всичко тече, всичко се променя.”
- Има ли Свищов свое културно ДНК и какво е то?
Ако Свищов има културно ДНК, то то е свързано неминуемо с Алеко Константинов, Цветан Радославов, Александър Божинов и много други огромни творци оставили отпечатък в културата на страната ни. Всъщност, само ДНК не стига и на нас ни е нужна и култивация, и виждаме, че всички тези творци са се изграждали като личности не само в Свищов, а навсякъде по света, оставяйки после следата си в държавата, което е важното.
- Симпатизирате на идеята „Площад Алеко”, какво Ви харесва в нея?
- Харесва ми, че начело на идеята стоят млади хора, които казват това, което мислят и според мен имат силите и възможностите да направят това, което трябва за града. От сърце им желая успех!
- Благодарим много, ние също Ви желаем успех!
Публикуваме само няколко от най-добрите снимки на Свилен Начев. Ако се интересувате от изкуството на стрийт фотографията, последвайте го в Инстаграм (https://www.instagram.com/svilen_nachev/) или на http://www.bulbphotos.eu/svilen-nachev.html и разгледайте портфолиото му от уникални фотографии, към които той всеки ден добавя нови истории от ежедневието ни!
