Отминаха тазгодишните поредни „Свищовски лозници” – празникът на града, с който се идентифицират малки и големи, млади и стари, жители на града и негови гости. Макар 27 юни да е официалният ден, в който Свищов празнува, именно „Лозниците” през годините са се наложили като дните, които създават тези неповторими чар и атмосфера, съхраняват и пренасят във времето и пространството духа, настроението и пулса на града.
Независимо дали харесваме или не културната програма, дали имаме забележки към едно или друго събитие, включено в нея, едно нещо е абсолютно безспорно – и тази година в дните между 27 септември и 1 октомври Свищов бе жив, изпълнен с глъч, емоции и хора, дошли от близо и далеч, за да се потопят в златното време на града, носещо аромата на гроздобера, началото на студентската учебна година и ритъма на есента - може би най-„свищовския” сезон.
„Лозниците” са времето, когато хиляди свищовски „емигранти” са си задължително у дома. За поредна година ги посрещнахме, казахме им „добре дошли” и с лека тъга в очите ги изпратихме в късния неделен следобед, до следващия път. Макар и не постоянно в града, те са жива част от него и можем да сме сигурни, че докато свят светува, до момента в който те се завръщат в родните гнезда, Свищов ще го има!
„Лозниците” са времето, когато най-любимите чеда на Свищов, студентите, за поредна година огласят улиците и съживяват аудиториите. Макар и не толкова многобройни, както преди години, те отново са тук, давайки на града уникалната възможност да се превърне в университетски център, нещо което много от нас приемаха за даденост, но което е статус, който ежедневно трябва да се отстоява и развива.
„Лозниците” са времето на учестяването на ритъма на живота след дългото, жежко, протяжно лято, в което градът се отърсва от обзелата го леност и летаргия и с нови сили забързва своя ритъм. Времето, през което виждаш аристократизма на миналото му и усещаш, че макар и обезкръвявано системно през годините, това място принадлежи на градския бит и култура и живее именно като град, подарявайки неповторимо самочувствие и авторитет на жителите си.
Така виждаме и усещаме ние, авторите на „Площад Алеко”, тези особени дни в края на месец септември, които дават началото на нов цикъл от кръговрата на времето за града. Площадът, дал името на нашия информационен сайт и бъдещо сдружение пое и попи атмосферата на празника с всички нейни нюанси и ритми.
Да, за едни мириса на цвърчащи кебапчета, пенлива бира, сръбска музика и невероятен какафоничен шум отвсякъде може и да не е най-приятното и естетически издържано нещо на този свят, но за разлика от много, ние еснафски няма високомерно да заклеймим който и да е елемент от културната програма на празника. Това именно е животът в неговото разнообразие и който не го разбира и презрително се мръщи и цупи, просто ще пропусне доброто настроение и позитивизъм, които те носят.
„Свищовските лозници” от друга страна никога не са били и няма да бъдат селски сбор, каквито имат градчета като Белене, Левски, Червен бряг и други, просто защото ДНК-то на Свищов е друго. Всеки посетил концерт за цигулка в Художествената галерия „Николай Павлович”, откриването на традиционната изложба на свищовските художници или литературната премиера в къщата – музей „Алеко Константинов” може да го потвърди. Празникът на града винаги е бил носител на високата култура традиционно вплетена в историята на Свищов, носител на която са и днешните му жители.
„Лозниците” не са и многобройните политици, които използват прожекторите и светлините на лунапарка да се покажат в най-приятната за възприемането им светлина. През годините „Площад Алеко” е посрещал и изпращал много, а присъствието им е само един допълнителен нюанс, придаващ авторитет на трите най-свищовски дни в годината.
Така видяхме и усетихме „Лозниците” ние, площадът изпрати свищовлии и гостите на града с пожелание за нови срещи в бъдеще и отново се върна в своя делничен забързан ритъм. До „Свищовски лозници” 2019 г., когато отново ще кажем на всички „Добре дошли удома”!