Днес Алеко е рожденик! Писателят, фейлетонистът, юристът, политикът, природолюбителят и пътешественик Алеко Константинов навършва 155 години! Няма свищовлия, у когото името на Алеко да не буди гордост, плам и топли чувства към родния град. Но колко често се сещаме за Алеко, за този скромен Щастливец, комуто бяха нужни само 45 стотинки за тютюн, билет за влака или парахода и приятелска компания, в която да разказва веселите си истории? Не повтаряме ли всяка година едни и същи заучени фрази, шаблонно отбиващи протокола в Алековите дни, а после по байганьовски продължаващи дребните си кроежи, злободневни келепирджилъци и махленски разправии, вкопчили се в собственото его и стремеж за оцеляване?
"Стой! Долу ръцете! Не досягай народа!" - викаше Алеко, защото ни обичаше такива, каквито сме. Нищо, че един от нас го простреля смъртоносно - "Нейсе, запуши я!", само се усмихна той и махна с ръка. Но след сто години, ако се вгледаме в себе си, повече Алековци ли сме, или Бай Ганьовци? Градът ни, с минало величие на просветен, търговски и културен център, обгрижихме ли, или занемарихме? За много неща има да разсъждаваме в дните на Алековото рождение, и то не само докато поднасяме венци пред бюста му в градската градина.
Днес имаме нужда от Алеко повече от всякога. Някой като него да ни даде кураж. Да ни покаже къде грешим. Да ни разкаже за широкия свят, да ни вдъхне любов към забравени ценности като честност, образованост, човеколюбие, любов. Някой да ни защити и да ни припомни, че животът си е наше дело, че само от нас зависи дали ще живеем по-добре, по-богато, по-смислено и одухотворено: "Този народ, когато е имал светла точка отпреде си, когато му се е посочвала свята цел, той се е устремявал към тази цел с въодушевление, достойно за благородна и напредничава нация.", рече той.
Благодарим ти за всичко, Алеко! Ти ни посочи свята цел, пък дали сме дорасли да се устремим към нея, времето ще покаже...
Днес е ден за празник! Родил се е Алеко и той е още жив сред нас! Никога не е спирал разходките си по кълдъръмените улици на любимия Свищов. Нужно е само да вдигнете поглед, да изправите прегърбени от грижи рамене докато пресичате площада вече носещ неговото име и може би ще го съзрете. Стройната фигура, поовехтелият, но елегантен костюм, цилиндърът и неизменната усмивка на един щастлив човек. Отидете му на гости в родния му дом. Изпушете по цигара (пуста страст!), поговорете си с него. Той има още истории за разказване.
