През изминалите две седмици в подробности проследихме едно заседание на Общинския съвет, което даде начало на поредица от събития, които можем да определим като знакови за живота на града. Ще се попитате: Чак пък знакови?!? С какво би могъл този пореден скандал, заформен от неуморните политици и бизнесмени в нашия малък град да е толкова уникален? Всъщност, отговорът е, че той хич не е уникален. И именно затова е знаков - тъй като е един от многото, показващ с безпощадна точност, че всички проблеми на града идват отвътре, а не отвън, и са естествен резултат от дългогодишна липса на способност за комуникация, слабост, присъща не само на институциите и бизнеса, но и на обикновените хора в Свищов. Защото за да се решат проблемите на първо място трябва да има общо разбиране за съществуването им, на второ – воля да бъдат преодолени и на трето – общи усилия, изискващи компромиси в името на разрешаването им. А след т.нар. „Газова сесия“ се случиха неща, които най-малко можем да наречем желание за комуникация. Първо, вносителите на злополучното предложение за отнемане на лиценза за газоразпределение от свързаното с г-н Красимир Дачев дружество „Тецеко“, без въобще да потърсят отсрещната страна преди това, се опитаха тихомълком да го прокарат, след което самият Красимир Дачев в емоционална тирада от трибуната на Общинския съвет размаха пръст и заяви, че къса отношенията си с управата на град Свищов. Без ни най-малко да се вслуша в няколкото гласа на общински съветници, призоваващи за здрав разум и диалог, г-н Дачев на свой ред предяви иск към болницата за дължими 60 хил. лв., макар на всички да им беше ясно, че това е просто символичен акт целящ да демонстрира сила и да „накаже“ провинилата се управа на града. Това, което г-н Дачев забрави, обаче, е фактът, че въпросните 60 хил. лв., които в балансите на неговите дружества можеха преспокойно да се отпишат без въобще печалбите им да пострадат, за едно лечебно заведение, призвано да обслужва най-уязвимите членове на обществото, могат да направят съществена разлика. Още повече ако говорим за Свищовската болница, която именно в резултат на дългогодишна управленска недалновидност от страна на същите и предхождащите ги общински органи на управление е докарана до пълен колапс.
Може много да се коментира какво точно предизвика кризата в отношенията между собственикът на Свилоза и Община Свищов. Считам за твърде елементарно да се смята, че единствено недоглеждане и недодяланост в уменията за диалог са довели до внасяне на злополучната точка, която така или иначе вносителите нямаха смелост изцяло да защитят и подложат на гласуване. По-дълбоки причини, обаче, сега няма да търся, въпреки, че в думите на Красимир Дачев прозираха директни обвинения за политически манипулации (квалифицирани от самия него като "корпоративно рейдърство"), а той е човек, който рядко изговаря случайни и безпричинни твърдения. Това, което искам ясно да откроя е резултатът от окачествената като „сага“ от д-р Кристиян Кирилов сесия на Общински съвет. А той е всичко друго, но не и от полза за обикновените граждани на Свищов, които единствени се оказаха потърпевши – страдайки както от недалновидността на избраните от тях управници, които охотно се конфронтираха с известния с твърдия си нрав г-н Дачев, така и от действията на самия него, който някак твърде недалновидно реши, че наказвайки едно общинско дружество (каквото е МБАЛ „Д. Павлович“) ще даде добър урок на разгневилите го градски първенци.
Във „Великият Гетсби“ на Фицджералд, разказвачът започва историята по един многозначителен начин, за да въведе читателите в историята на Джей Гетсби – бохем и богаташ, ексцентрик, но в същото време дълбоко проницателна и многопластова личност:
“Когато бях по-млад и впечатлителен, моят баща ми даде един съвет, който оттогава все се върти в главата ми.
„Почувстваш ли желание да критикуваш някого — ми рече той, — просто си спомни, че не всички хора на този свят са имали преимуществата, които си имал ти.“"
Няма как въпросният цитат да не ми напомни по някакъв начин за колоритното изказване на Красимир Дачев на въпросната сесия на Общинския съвет. Той сякаш твърде лесно забрави за преимуществата, които животът му е предоставил и че в Свищов има твърде много хора, които не могат да си позволят да мечтаят да летят в космоса. Без да имам желание да критикувам когото и да било, тъй като и аз самият съм облагодетелстван от редица преимущества, мисля си, че на мястото на г-н Дачев, след като очевидно съм постигнал целта си да покажа несъстоятелността на градската управа, бих направил един добър жест и дарил обратно на болницата въпросната сума. Не за друго, а защото тя отдавна се е превърнала в символ на разрухата и лошото управление и защото в нея все още се лекуват хората, които с труда си осигуряват прехраната както на общинската управа, така и на собственика на Свилоза АД.
Момчил Костов завършва Счетоводство и контрол в Стопанска Академия "Д. А. Ценов" през 2005 г., след което работи в няколко международни компании - TMF Group, Pernod Ricard, Kuehne + Nagel. От 2015 г. живее в Атина, където е финансов директор на гръцкия офис на глобалната компания за транспорт и логистика Kuehne + Nagel.